ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Георги Ангелов

по конституционно дело № 7 от 2020 г.

Намирам оспорването за частично основателно.

За да се провери основното твърдение в него – за равнозначност между конституционното понятие „извънредно положение“ и законовото „извънредна епидемична обстановка“, те трябва да се съпоставят. Съдържанието на понятията може да се разкрие чрез прекия им езиков анализ (граматическо тълкуване) и контекстуално – чрез връзката им в изречението и с останалите норми (логическо в широкия смисъл тълкуване). Конституцията и законите регулират обществени отношения, затова понятията трябва да се преценяват като относими към общественото.

I. Конституцията не дава определение на използваното от нея понятие „извънредно положение“.

1. Тя казва кой може да го обяви. Това са Народното събрание (чл. 84, т. 12) или когато то не заседава, президентът, в които случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението (чл. 100, ал. 5).

2. Не казва кога може да се обяви. Единственият възможен отговор на този въпрос е през съдържанието на самото понятие.

3. „Положение“ може да се определи като състояние на обществото, обусловено от обстоятелства. „Извънредно“ означава изключително, особено, вън от нормалното. Съчетано, „извънредно положение“ е такова състояние на обществото, което е обусловено от изключителни, особени, вън от нормалните обстоятелства. Причината за обстоятелствата не е от значение. Тя може да е както природна, така и човешка. Така се отговаря и кога може да се обяви извънредно положение – когато такива обстоятелства са налице.

4. Текстът, чрез който могат да се правят още изводи за съдържанието на понятието, е цялото изречение на чл. 57, ал. 3 от Конституцията. Това е единственият текст в нея, в който са уредени последиците (извън тези за срока на пълномощията на Народното събрание – чл. 64, ал. 2) от извънредното положение.

5. Според чл. 57, ал. 3 от Конституцията, извънредното положение може да е основание за временно ограничаване със закон на упражняването на отделни права...