О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4294

София, 27.09.2024 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 2666 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4441/11.05.2023г., подадена от В. Т. Б. и Л. Г. А., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.И. Г. от АК-П., срещу решение № 129 от 05.04.2023г., поправено с решение № 147 от 25.04.2024г., постановени по в. гр. д. № 159/2023г. на Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 30 от 12.01.2023г. по гр. д. № 2759/2022г. на Районен съд – Пазарджик, е уважен предявеният от Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.Пазарджик, като процесуален субституент на Държавата, срещу касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено по отношение на В. Т. Б. и Л. Г. А., че Държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване - друг вид застрояване, при съседи на имота: №***, №*** и *** и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на Конституционния съд, респ. произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Допустимо ли е по искане на държавата да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху административни актове за възстановяване на земеделски земи и гори, издадени въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ - производство, в което държавата чрез свой орган е била страна. По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. по тълк. д. № 5/2011г., ОСГК на ВКС.

2. Кои са земеделските земи - частна държавна или общинска собственост, върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование, върху които е имало мораториум, спиращ придобивната давност, и как следва да се тълкува и прилага в правораздаването обявяването на този мораториум за противоконституционен. По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на Решение № 3 от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г. на КС, обнародвано в ДВ, бр.18 от 04.03.2022г.

3. Дали един имот публична държавна собственост следва да е актуван като такъв в нарочен акт. По въпроса се поддържа допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.Пазарджик, представляван от директора П. И., чрез процесуалния представител адвокат Ч. Ч., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Предявен е иск за признаване правото на собственост на Държавата върху ПИ с идентификатор ***, представляващ част от имот с пл.№*** в кв. *** по обезсиления план на [населено място] от 1959г.

Ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, като на неговата праводателка правото на собственост е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ и след заснемането на имота е последвало отписването му от актовите книги като частна общинска собственост. Поддържа, че владее имота от закупуването му, а преди това го е владяла праводателката му Н. Я., както и че в този имот не са били провеждани никакви мероприятия, които да възпрепятстват възстановяването на собствеността.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с Акт за държавна собственост № 1650 от 02.06.1963г. е обявен и зает като държавен, недвижим имот, находящ се в [населено място], местност “А.“, бивша собственост на Градски народен съвет-Пазарджик, като имотът включва 8 бр. едноетажни жилищни сгради с квадратури от 30 до 160 кв. м., построени през 1961г. в кв.137 и е предоставен на Сградостроителното училище. Съобразено е, че към този АДС на 03.12.1964г. са съставени под същия номер още четири АДС, с които се заемат като държавни недвижими имоти : 1. Дворно място бивша собственост на М. А. Н. (П.), находящо се в [населено място], [улица](м.“А.“), като одържавяването е извършено на основание Разпореждане №1822 от 04.11.1957г., одържавен от 01.01.1958г., съставляващо част от имот пл. №*** състоящ се 6396 кв. м. на [улица]; 2. Четири дворни места бивша собственост на С. Х. Т., одържавени на основание разпореждане №1328 от 04.11. 1957г. и считано от 01.01.1964г., находящи се на [улица]местност “А.“, съответно съставляващи имоти пл.№№ ***, ***, *** и ***; 3. Дворно място в местността “А.“,гр. П. бивша собственост на А. и З. П., като актът е съставен на 03.12.1964г., основанието за одържавяване е Разпореждане на МС №1328 от 04.11.1957г., като отчужденият имот е част от имот пл. №*** в кв.***; 4. Четири дворни места бивша собственост на наследници С. К. И., отчуждени по същото разпореждане на МС, представляващи съответно имот пл. № ***, ***, част от и ***. За всеки един от тези недвижими имоти, отчуждени като дворни места, е отбелязано, че са предадени за ползване за строителна площадка на Сградостроителното училище.

Посочено е, че с акт за държавна собственост №2692 от 28.01.1966г. съставен от Д. И. О. - инспектор при отдел „Жилищно стопанство и държавни имоти“ на Градски народен съвет Пазарджик, е обявен и зает за държавен, недвижим имот с бивш собственик Г. С. Н., като имотът се намира в [населено място], [улица]и представлява незастроено дворно място част с площ от 810 кв. м. от имот пл. № *** в кв. *** по плана на [населено място]. Отбелязано е, че имотът е отчужден на основание заповед №1298/1959г. на МКСБ и е изплатено обезщетение на бившия собственик с пл.№ 18701/31.12.1965г., като имотът се счита за държавен считано от 01.01.1966г. и е предаден за строителна площадка на Сградостроителния техникум.

Взето е предвид, че с акт за имот публична държавна собственост №3079/21.03.2000г., издаден от Областен управител на област Пазарджик, с правно основание в чл. 2, ал. 2 ЗДС, имотът е описан като Техникум по строителство, с дворно място от 25132 кв. м., със сгради, описани в приложение №1 неразделна част и е отразено, че предходния съставен АДС за имота е само този под №*** от 03.12.1964г. Описанието на този имот е следното: Парцел *** в кв.*** по плана на [населено място]. Границите на имота са описани по следния начин: север - ул.К.С.; юг - ул. К. Ч.; изток - С. В.; и запад - парцел спортен комплекс и църква. Отразено е, че този имот е предоставен на МОН със заповед №РД-1421 от 21.04.1998г. В същия акт са описани още застроени в парцела 11 вида сгради, описани с площ, етажност и година на построяването, а именно училищна сграда; физкултурен салон; помпена станция; административна сграда; столова с кухня; склад за нафта, общежитие; сладкарница; учебни работилници; складове и складове и гаражи.

Съобразено е, че е съставен е и още един акт за публична държавна собственост № 6150 от Областен управител на Пазарджик на дата 09.10.2012г., с правно основание чл. 68 ЗДС; чл. 2, ал. 2 ЗДС; чл. 71, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1 ПЗДС, като имотът е описан с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 25 678 кв. м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване за обект Комплекс за образование, като сградите, които попадат върху имота са: 1. сграда с идентификатор *** на 695кв. м. на 4 етажа-сграда за образование и 2. Сграда *** застроена на 198 кв. м. на 2 етажа -също сграда за образование. Записани са още 13 сгради, намиращи се на територията на ПИ, а като един от съседите на имота е посочен процесния имот с идентификатор ***.

Посочено е, че съгласно скица № 4873 от 30.07.2012г. имотът с идентификатор *** е записан като обект Комплекс образование и е с площ по скицата от 25 678 кв. м., като училищният комплекс „Сградостроително училище“ е разположен на три улици - ул.“К. Ч., ул. № *** и ул.№*** и единствено от западна страна граничи с други ПИ.

Констатирано е, че с решение на Кмета на О. П. №257 от 09.04.1998г. е постановен отказ по повод постъпила молба по §2 от ПЗР на ЗОСОИ, вх.№44-Г48 от 27.01.1998г. на наследници на Г. С. Н., а именно Н. Н. Н. и Н. Г. С., с която е поискано отменяне на отчуждаването на имот пл.№*** в кв.*** по плана на града, извършено по оценителен протокол от 01.11.1969г на Комисията по §85 от ППЗПИНМ. Прието е, че съгласно преписката процесният имот с пл.№*** в кв.*** е отчужден за построяване на строително училище и мероприятието е реализирано, като имотът се намира в двора на училището, поради което не са налице условията на чл. 1 ЗВСОНИ, ЗТСУ и други закони. Съобразено е, че отказът за отмяна на отчуждаването е обжалван по съдебен ред пред Окръжен съд Пазарджик, който с определение от 11.01.1999г. постановено по адм. д. №931/1998г. е прекратил производството по делото поради просрочване на жалбата подадена от Н. С. срещу процесното решение на Кмета на Общината. Със свое окончателно определение №2720 от 26.05.1999г. по адм. д.№1458/1999г., ВАС е оставил в сила определението на Пазарджишки окръжен съд.

Взето е предвид, че по предявен иск с правна квалификация чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от Н. Г. С. против ОСЗГ, с решение №276 от 13.01.2005г. по гр. д. №724/2004г. на Пазарджишки районен съд, е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Пазарджик, че Н. Г. С. като наследник на Г. С. Н. има право да й бъде възстановена собствеността върху земеделски имот - зеленчукова градина от 1 дка, находяща се в местността“ А.“ в землището на гр.П., намиращ се в регулацията на [населено място] и представляващ част от имот пл.№*** в кв.***, целия с площ от 1000 кв. м. Съобразено е, че с решение №5Д042 от 24.03.2005г., ОСЗГ-П. въз основа на постановеното съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. С. Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на основание чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ върху нива от 1 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.“А.“, като в решението е допълнено, че понастоящем имотът попада в регулацията на [населено място] и представлява част от имот пл.№*** в кв.***.

Взето е предвид, че въз основа на решението за реституция по ЗСПЗЗ със заповед №19 от 08.02.2007г. на кмета на общината на основание §4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР е одобрено попълване на кадастралната основа с новозаснет имот с пл.№ *** в кв.*** по плана на [населено място] по кафяви линии и надписи на приложената скица към протокола.

Констатирано е, че със заповед №140 от 20.04.2007г. Областен управител на Пазарджик е разпоредил да се отпише от актовите книги на недвижимите имоти - частна държавна собственост имот, новозаснетия имот №***, участващ в УПИ ***-сградостроителен техникум като в мотивите на Областния управител липсват данни на какво основание имотът е бил записан като частна държавна собственост.

Посочено е, че съгласно удостоверение №736 от 23.03.2007г., издадено от О. П. новозаснетият ПИ *** с площ от 665кв. м. не попада в терен предвиден за изграждане на обект публична държавна или публична общинска собственост, като съседи на имота са записани ПИ-***, и от двете страни УПИ ***-сградостроителен техникум. Взето е предвид, че истинността на удостоверението е оспорена от ищеца в открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК като съдът е приел, че е оборена доказателствената сила на удостоверението.

Посочено е, че с констативен нотариален акт №197, том II рег.№3327, нот. д. №376 от 23.05.2007г. за собственост Н. Г. Я. е призната за собственик на ПИ №*** в кв.135 с площ от 665кв. м., като е записано, че понастоящем имота попада в УПИ ***- Сградостроителен техникум, при съседи -ПИ ***, от две страни УПИ-***- сградостроителен техникум и [улица]. Взето е предвид, че съгласно удостоверение за наследници изх. № 001282/04.04.2005г., Н. Г. Я. е единствен законен наследник на Г. С. Н. , б. ж. на [населено място], починал на 08.03.1997г.

Съобразено е също така, че с нотариален акт за покупко-продажба №145, том II рег. №4463, д. №288/2012г., Н. Г. Я. е продала на ответника В. Т. Б. по време на брака му с ответника Л. Г. А. недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] от 2007г. и съгласно скица №7896 от 28.10.2008г., с административен адрес, [населено място], [улица], с площ по скица от 670 кв. м., с трайно предназначение-урбанизирана територия и начин на трайно ползване-друг вид застрояване, при съседи ПИ с идентификатор- ***; *** ; №***.

Взето е предвид предложение, изготвено от инж. Б. от 01.03.2013г. за обособяване на нов урегулиран поземлен имот №*** по КККР на [населено място], както и че производството по изменение и одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ ***, участващ в УПИ ***- За строителен техникум в кв.135 по повод направеното предложение, е прекратено от Общинския експертен съвет по устройство на територия при [община] с решение от 28.01.2021г. по протокол №1 поради неизяснена собственост на имота (процедура по актуване с АПДС от МРРБ на вече деактуваната част на имот *** от 665кв. м. идентичен с имот пл.№*** в кв.*** и преразглеждане на заповедта за деактуване).

Взето е предвид също така, че съгласно заповед на МОН №РД-09-332 от 07.0.2003г. е обнародван списък на държавните и общински професионални училища, професионални гимназии-институции в системата на професионалното образование и обучение, като под №189 е записано Държавен техникум по строителство-Пазарджик на [улица] - професионална гимназия по строителство и архитектура.

Констатирано е от заключението на съдебно-техническа експертиза, че процесният имот, с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 670 кв. м., с начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, е записан в кадастъра като собственост на В. Т. Б. на основание н. а. №51 от 06.11.2012г., като имотът е реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗГ-гр.П. №5Д042 от 24.03.2005г. на основание съдебно решение по гр. д.№724/2004г. на РС-Пазарджик, с площ от 1 дка, в м.“А.“, в регулацията на [населено място] на наследници на Г. С. Н.. Посочено е, че номерът на реституирания имот е пл.№*** в кв.*** по обезсиления план на града от 1959г., където е отчужден за държавна собственост и за строителна площадка на Сградостроителния техникум с АДС №2692 от 28.01.1966г. Вещото лице е посочило, че към момента на възстановяване на собствеността, реституираният имот е бил част от терена на Строителния техникум, а понастоящем-ПГСА -УПИ- *** Строителен техникум в кв.***, като след реституцията имотът е попълнен в кадастралния план на града със заповед №19/2007г. на кмета на Общината като имот пл.№***. Посочено е, че към момента ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] не е урегулиран, защото за него не е отреден парцел и че същият попада в парцела, отреден за Сградостроителен техникум - УПИ ***-сградостроителен техникум в кв.*** по регулационния план на [населено място]. Посочено е още, че процесният имот е включен в площта, предоставена и необходима по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ за осъществяване дейността на Професионалната гимназия, като същият към момента на реституцията и към настоящия момент е част от отредения за целта парцел ***-Сградостроителен техникум в кв.*** по регулационния план на [населено място] и че за същата цел е отчужден и актуван като държавна собственост през 1966г.

Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства, като свидетелят А. П. М. - бивш преподавател по практика в процесната гимназия е установил, че преди 1971г. сградата на техникума е била триетажна, след което е бил построен четвъртия етаж; построени били и други сгради-столова на два етажа, общежитие, работилници по учебна практика, помощни гаражи, инструментална и други съоръжения; допълнил, че към 1971г. в северната част на имота и по целия двор на училището е имало ограда, която в основата си била бетонова, а отгоре с мрежа; за оградата в северната част на училището знаел, че е минавала над отбелязания на скицата имот пл.№***, като последният имот бил част от двора на училището; пояснил, че лично той с учениците е чистил двора от храсталаците, за да се работи, правили са канализация с учебна цел с показване как се прави наклона, разкопаването е било както в процесния имот така и съседния до него; посочил, че сграда №9 от скицата на вещото лице, граничеща с процесния имот и частично навлизаща в него откъм северозапад, е инструментална и е ползвана за да се получават от нея инструменти; допълнил, че в процесното място -имот пл.№*** е правена с учениците тухлена зидария с учебна цел; заявил, че на това място има и варници-две ями една до друга, където е гасена варта с преливане на течността от една в друга, пак с учебна цел, но и за изграждането на четвъртия етаж на училището; за масивната ограда знае, че е направена преди 1991г. и че същата е със стоманени шини; допълнил, че същото се отнася и за варниците; твърдял, че има наблюдения и че тази сграда - инструменталната и варниците продължават да съществуват, като варниците били между сграда №9 и сграда №10 от кадастралната карта, в мястото отбелязано с №*** и за да се стигне до тях, трябва да се мине през този имот.

Посочено е, че съгласно показанията на свидетелката Н. Я., праводателка на ответниците - нейният дом се намира в съседен имот - извън двора на училището и по скицата на вещото лице дворното й място е с пл.№***. Твърди, че процесното дворно място в периода 1945-46г. било дадено от дядото на нейния баща, за да си направи къща, но след това „дошли от сградото, дръпнали двора…“ и така дворното й място останало само в границите на сегашния й имот пл.№***; знаела, че баща й построил къща през 1947-­1948г., която сега също попада в имот пл.№*** заявила, че когато процесният имот е бил отчужден, къщата била построена, като отчуждаването било реализирано през 1965г.-1966г.; твърдяла, че процесният имот представлявал зеленчукова градина на дядо й, като зад имота е имало още 500 кв. м.; след реституцията разчистила имота, насадила 3-4 ореха и 5-6 вишни и тогава имотът не е бил ползван от училището, като и преди това мястото е било пустеещо; знаела, че в момента имотът е обрасъл, но ответникът Б. с помощта на багер оправил мястото и имал намерение да си направи къща; знаела, че този имот е ограден с ограда и има голяма заключваща се врата откъм [улица](улицата от към северозапад); посочила, че в момента имотът още трябва да се изчисти, но според нея си е „нормален двор“; подавала е искане до Общината за реституция на процесния имот, както и до Поземлената комисия, но не знае през 2019г. ответникът Б. да е правил опит да влиза в имота с машини и да е викана полиция за да бъде изведен.

Посочено е, че според свидетеля С. А. след като през 2010г. В. Б. закупил процесния имот, за да си направи къща, той ходил да му помага за чистенето на имота от дървета, храсти, „било пущинак“; Б. сложил ограда, горе-долу закрепена, поставени били храсти за да се различава от училището; в момента имотът бил като “джунгла“, строителството на къщата не било започнало и никой не ползвал имота; знаел за посещение на полиция през 2019г. по време когато имотът бил почистван от тях.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че процесният имот още през 1966г. е бил одържавен съгласно съставения Акт за държавна собственост №2692 от 28.01.1966г., с бивш собственик Г. С. Н. и е представлявал незастроено дворно място с площ от 810 кв. м., част от имот пл. № *** в кв. *** по плана на [населено място], като отчуждаването е извършено на основание заповед №1298/1959г. на МКСБ и е изплатено обезщетение на бившия собственик с пл.№ 18701/31.12.1965г. Посочено е, че със самото одържавяване, имотът е предаден за осъществяване на мероприятието, за което е бил отчужден - за строителна площадка на Сградостроителния техникум.

Съдът е взел предвид, че впоследствие са издадени още два акта: Акт за имот публична държавна собственост с №3079/21.03.2000г., издаден от Областен управител на област Пазарджик, с правно основание в чл. 2, ал. 2 ЗДС, като имотът е описан като Парцел *** в кв.*** по плана на [населено място] - Техникум по строителство, с дворно място от 25132 кв. м., със сгради описани в приложение №1 неразделна част. Прието е, че в този акт, макар да не е посочен изрично предходния акт за отчуждаване касаещ процесния имот, а само АДС за имота с №1650 от 03.12.1964г., с който са отчуждени съседни на процесния недвижим имот, е отразено, че този имот е предоставен на МОН със заповед №РД-1421 от 21.04.1998г. Вторият акт за публична държавна собственост №6150 издаден от Областен управител на Пазарджик на дата 09.10.2012г., с правно основание чл. 68 ЗДС; чл. 2, ал. 2 ЗДС; чл. 71, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1 ПЗДС, имотът е описан с актуална идентификация - *** по КККР на [населено място] и е с площ от 25 678кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване за обект Комплекс за образование, описани са със своите идентификатори и построените в имота сгради.

Прието е, че процесният имот още преди 1990г. е отреден за държавни нужди (образование) и мероприятието е реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Посочено е, че одържавяването на имота не се и оспорва като праводателката на ответниците се е позовавала на това одържавяване във връзка с претенции за неговата реституция. Съобразено е, че в актовете за държавна собственост и в скицата приложена по делото липсват отразявания за промяна на предназначението на отчуждения през 1966г. имот и съгласно заповед №1298/1959г. на МКСБ и изплатено обезщетение, представляващ незастроено дворно място, съставляващо част от имот пл.№*** в кв.*** по плана на [населено място], за което е съставен акт за държавна собственост №2692 от 28.01.1966г.

Изводът, че процесният недвижим имот се включва в отчуждения е обоснован и с обстоятелството, че съгласно скица училищният комплекс „Сградостроително училище“ е разположен на три улици - ул.“К. Ч., ул. № *** и ул.№***, като единствено от западна страна граничи с други ПИ, както и с това, че сумарно по АДС №1650 са отчуждени дворни места с обща площ 20488кв. м. (19382кв. м. площта на незастроени дворни места плюс застроените сгради на площ 1106кв. м.), а заедно с отчуждения по АДС № 2692 през 1966г. процесен имот общата отчуждена площ е равна на 21258кв. м. Изложени са съображения, че дори в актовете за държавна собственост от 2000г. и от 2012г. да липсва имот с идентификатор ***, който е описан като съседен на държавния имот, не се погасява правото на собственост на държавата, тъй като актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и тяхната доказателствена стойност се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства.

Взето е предвид също така, че съгласно Заповед № РД-09-332/07.04.2003г. на Министерство на образованието и науката, ищецът „Професионална гимназия по строителство и архитектура“ е правоприемник на „Техникум по строителство“ гр. Пазарджик, а с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС, публична държавна собственост са имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им, какъвто е и настоящия случай.

Във връзка с позоваването на извършена реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ въззивният съд е съобразил, че праводателката на ответниците е заявила за възстановяване процесния имот като земеделска земя в сроковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в хода на исково производство, като след позитивно за нея съдебно решение е заявила своите права пред ОСЗ и с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ имотът е бил възстановен като земеделски - в съществуващи стари реални граници, в което решение обаче имотът е описан само по местонахождение и площ в м. А., като имотът попада в регулацията на [населено място] и представлява част от имот № *** в кв. ***, но към решението не е приложена скица, каквото е изискването на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че съгласно действалите редакции на нормативните актове - чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (редакция 1997г. -1999г.), респ. на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (изм. ДВ. бр. 31 от 2003г.) само влязлото в сила решение на административния орган на поземлената реформа по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Посочено е, че в конкретния случай скица на имота е издадена след извършване на процедурата по попълването му в кадастралната карта на [населено място] и тези документи са послужили като основание праводателката на ответниците да се снабди с констативен нотариален акт, респективно - да се разпореди в полза на ответниците.

Прието е, че административните актове за възстановяване на собствеността и съдебните решения постановени по обжалването им, както и решенията по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване на административния акт, съответно в производството по иска чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Изложени са мотиви, че решенията на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което обаче настъпва само ако този акт е валиден. Прието е, че съгласно чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали подлежат на съдебен контрол, а косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено ако върху административният акт е упражнен пряк съдебен контрол, с оглед чл. 302 ГПК и страната, на която се противопоставя административния акт е била страна в производството по обжалването му (чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 ГПК). Прието е, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.

При осъществяването на косвения съдебен контрол върху решението на ОСЗ въззивният съд е приел, че процесният имот попада в изключенията от реална реституция по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с наличие на хипотеза на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Взето е предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основана тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Посочено е, че към момента ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] не е урегулиран, защото за него не е отреден парцел и същият попада в парцела, отреден за Сградостроителен техникум-УПИ ***-сградостроителен техникум в кв.*** по регулационния план на [населено място], както и че процесният имот е включен в площта, предоставена и необходима по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ за осъществяване дейността на Професионалната гимназия, като същият към момента на реституцията и към настоящия момент е част от отредения за целта парцел III Сградостроителен техникум в кв.*** по регулационния план на [населено място] и за същата цел е отчужден и актуван като държавна собственост през 1966г. Съобразено е, че според чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, държавата запазва правото си на собственост върху земеделските земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, както и на други изчерпателно изброени министерства и ведомства, доколкото са необходими за тяхната дейност и в размер, съответстващ на основната им дейност, тъй като тези земеделски земи служат за задоволяване на специфични нужди на държавата, което е основанието за изключването им от обхвата на земеделската реституция и въвеждането на специален режим, регламентиращ реда за стопанисване, ползване и разпореждане с тях. С оглед на това е формиран извод, че собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят чрез реална реституция собствеността си върху тях в две хипотези - или когато земята е застроена или ако върху нея са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността (чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ), като от значение за хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ е дали земеделската земя е предоставена на учебно заведение, в който случай собствеността на държавата е запазена и е налице ограничение за реална реституция. Посочено е, че в конкретния случай е установено именно такова предоставяне съгласно АДС № 2692 от 28.01.1966г.

Изложени са съпътстващи мотиви, че не е основателно възражението за придобиване на процесния имот по давност, тъй като същият е публична държавна собственост, а съгласно чл. 86 ЗС, изобщо не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Посочено е, че с промени в законодателството е имало периоди, в които давност за придобиване на имоти частна държавна собственост също не е текла, тъй като е спряна с мораториум от 31.05.2006г. до 08.03.2022г., когато е обнародвано в ДВ постановеното на 24 февруари 2022г. решение № 3 на Конституционният съд и е отменен занапред мораториума за придобиване по давност на частни общински и държавни имоти, поради което доколкото се твърди, че процесният имот е владян от праводателката на ответниците от 2007г. и от ответниците от 2012г., то следователно няма как да е изтекъл 10-годишен и дори 5-годишен период, за който за ответниците да е текла придобивна давност върху процесния имот.

По така изложените мотиви въззивният съд е уважил предявения положителен установителен иск за собственост.

След анализ и преценка на така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав приема, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

По отношение на първия поставен в изложението въпрос досежно възможността за упражняване на косвен съдебен контрол върху административния акт за възстановяване на собствеността след проведено искова производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ изводът на въззивния съд изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че предмет на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признаване правото на възстановяване на собствеността, но не и реалното й възстановяване върху конкретен имот. Ако правото на възстановяване бъде признато със съдебно решение, ОСЗ с последващо решение ще следва да се произнесе досежно възможността собствеността да бъде реално възстановена (ТР №2/25.06.1996г. на ОСГК на ВКС; решение №536/14.06.2010г. по гр. д.№1727/2009г. на І г. о. на ВКС; решение №316/27.08.2010г. по гр. д.№434/2010г. на ІІ г. о. на ВКС; решение №313 от 15.06.2010г. по гр. д.№574/2009г. на ІІ г. о. на ВКС и др.). Приема се също така, че когато възстановяването на собствеността се извършва по административен ред, при последващ спор за собственост лицата, в чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат наличието на материалните предпоставки, обуславящи законосъобразното възникване на реституционния ефект в тяхна полза. Това е така предвид характера на административното производство за възстановяване на собствеността. В него не участва третото лице, което е страна по спора за собственост, и следователно то не е обвързано от силата на присъдено нещо на реституционното решение. Реституцията не е абсолютно придобивно основание, а само способ за възстановяване на действително притежавани в миналото собственически права и наличието на пречка за реституцията следва да се вземе предвид при последващ спор между лицата, в чиято полза е издаден реституционният акт, и трето лице (решение №1084 от 12.11.2008г. по гр. д.№4506/2007г. на ІІ г. о. на ВКС). Съгласно чл. 14 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото е и делото по спор за собственост основан на земеделска реституция. Никаква административна процедура не може да изключи възможността за защита на едно гражданско право пред съд, защото пълнотата на правораздавателната власт на съда по граждански и наказателни дела е гарантирана от чл. 119 от Конституцията. Безспорно установено е в чл. 17, ал. 2 ГПК, че съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху административният акт е упражнен пряк съдебен контрол – чл. 302 ГПК и страната, на която се противопоставя административния акт е била страна в производството по обжалването му - чл.177, ал. 1 АПК и чл. 297 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя. Тези решения по същество са административни актове, поради което при възникнал спор за собственост по пътя на инцидентния съдебен контрол гражданският съд следва да прецени действителността на тези административни актове, включително и тяхната материална законосъобразност, в който смисъл е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК и т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 2006 г. на ОСГК на ВКС. Последователно в своята практика ВКС приема, че предвид характера на административното производство за възстановяване на собствеността, в него не участва третото лице – страна по спора за собственост и следователно то не е обвързано от силата на присъдено нещо на реституционното решение. След като не е участник в това производство и няма право на жалба, нито на молба за отмяна, единствената му защита е в един последващ исков процес да релевира възражения за материална незаконосъобразност на реституционния акт. Доколкото последният не е бил участник в административното производство по издаване на този акт, гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) да приеме, че решението за възстановяване на собствеността не е произвело реституционното си действие, като съобразно това се произнесе за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот (в този смисъл решение №208 от 09.04.2019г. по гр. д.№3392/2017г. на ІV г. о. на ВКС и др.). Както е прието в ТР № 5/2011 от 14.01.2013г. по т. д.№ 5/2011г. на ОСГК, предвиденото в чл. 17, ал. 2 ГПК правомощие на гражданския съд инцидентно да се произнася по законосъобразността на административни актове с обуславящо значение за съществуването на субективното право, предмет на гражданскоправния спор, е проявление на установеното в чл.117 от Конституцията задължение на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Държавата не е обвързана единствено от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. От постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ държавата не е обвързана. Както обаче вече беше отбелязано, решението, постановено по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не представлява решение, с което правото на собственост реално се възстановява, а решението на ОСЗ, върху което не е упражнен съдебен контрол, й е непротивопоставимо. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил.

Вторият поставен в изложението въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същия не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по спора, а касае само съпътстващи мотиви, които при това не са свързани с данните по делото. Съдът е приел, че възражението на ответниците за придобиване на процесния имот на оригинерно основание по давност е неоснователно, тъй като имотът е публична държавна собственост и съгласно изричната забрана на чл. 86 ЗС изобщо не може да се придобие по давност имот публична държавна или общинска собственост. Само за пълнота на изложението е посочено, че подобна възможност по отношение на твърдяния период не е била на лице и по отношение на имотите частна държавна собственост с оглед съществувалия мораториум за придобиването им по давност, но тук следва да се отбележи, че за процесния имот съдът е приел, че представлява публична, а не частна държавна собственост. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора, че въззивното решение противоречи на решение № 3 от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г. на Конституционния съд на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022г.), с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018г.).

По отношение на последния поставен по делото правен въпрос относно необходимостта имот публична държавна собственост да бъде актуван като такъв в нарочен акт, касаторът не обосновава наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последователно ВКС приема в своята практика, че статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗДС актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права (решение №403/25.05.2010г. по гр. д.№5024/2008г. на І г. о. на ВКС). Непротиворечиво се приема също така, че държавните имоти, които още преди приемането на Конституцията от 1991 г. са били предоставени на ведомства за изпълнение на функциите им са придобили статут на публична държавна собственост с приемане на Конституцията през 1991 г., а следователно са имали този статут и към момента на приемане на реституционните закони (решение №74 от 08.10.2020г. по гр. д.№4750/2019г., I г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). Съобразява се също така, че със ЗИДЗДС (ДВ.бр.17/2009г.) е създадена нова алинея 4 на чл. 7 ЗДС, която гласи, че собствеността върху имоти, публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване. Приема се, че този текст е израз на засилената защита на публичната държавна собственост и въпреки че е приет едва през 2009г. текстът не е нов по своето съдържание. Той е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. §1в, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992г. са превърнати в публична държавна собственост на държавата със закон или с решение на МС - чл. 2, ал. 1 и ал. 7 ЗВСОНИ. Когато съдът е сезиран с иск по повод претенции на физически лица за собственост върху имот, публична държавна собственост, следва да се отчетат посочените по-горе разпоредби като се вземе предвид и това, че нормите имат тълкувателен характер и се прилагат от влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността. Характеристиката на имота като публична държавна собственост възпрепятства възстановяването на собствеността (решение № 168 от 30.03.2011г. по гр. д.№392/2010г. на І г. о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил и според настоящия състав обстоятелствата по делото не налагат отклоняване от така установената практика. Действително съдът не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, както и че същият представлява публична държавна собственост, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. В конкретния случай именно с оглед на всички приети по делото доказателства съдът е формирал правен извод, че процесният имот е публична държавна собственост.

Не може да бъде споделена и тезата на касаторите, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите, относими към производството, при съобразяване на всички установени по делото релевантни за спора факти и обстоятелства и след задълбочена преценка и анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 129 от 05.04.2023г., поправено с решение № 147 от 25.04.2024 г., постановени по в. гр. д. № 159/2023г. на Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав, по касационната жалба на В. Т. Б. и Л. Г. А..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: