Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – [населено място] против решение № 225 от 11.05.2016 г. по адм. дело № 84/2016 г. на Административен съд – Плевен. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – М. П. Н., не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отменил заповед № УРИ [номер]/21.12.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР – [населено място], с която на държавен служител младши инспектор М. П. Н. – младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че служителят е извършил следните нарушения:

1. При изпълнение на служебните си задължения в наряд по утвърден график, в 00.57 часа на 17.07.2015 г. и в 00.58 часа на същата дата е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в служебен автомобил О. А с рег. № [рег. номер на МПС].

2. При изпълнение на задълженията си по наряд на 15.07.2015 г. със същия служебен автомобил...