Образувано е по жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представена от юрисконсулт В. М., срещу решение № 8084/06.06.2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение по адм. д. № 11281/2011 г., с което е отменено решение № Ж-74 от 11.07.2011г. на комисията по преписка вх. № Е -11Й-00-3/28.02.2011г., образувана по жалба вх. № Е -11Й-00-3/28.02.2011г., подадена от Й. А. К. от гр. С.. С оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му.
Ответникът по касация Й. А. К. отрича основателността на жалбата.
Заинтересованата страна “ЧЕЗ Е. Б.” АД не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
С отмененото от тричленния състав на ВАС решение ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № Е -11Й-00-3/28.02.2011г. от Й. А. К. срещу "ЧЕЗ Е. Б." АД. Пред администрацията Кръстев е отнесъл спор за нереално висока стойност на електрическата енергия, отчетена и фактурирана с фактура № 0082428194/17.02.2011г. - 163 лв. за периода 11.01.2011г. - 05.02.2011г. Твърдението на жалбоподателя пред Комисията е било, че сметката му е завишена четири пъти, тя е заплатена, но иска независима експертна проверка и наказание за съставителя на фактурата. Отменителното решение е мотивирано с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на административния акт във връзка с конституирането на помощния орган – работна група и изготвяне на подготвителни актове в административното производство. Процесуалните опущения на особената юрисдикция са възприети като пречка за решаване на спора по същество, но е формиран извод основан на неустановеността на потребеното от жалбоподателя количество електрическа енергия, функция на което е цената по спорната фактура. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.
С. З. за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е установен особен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители срещу лицензианти, с който се надграждат общите процесуални правила на раздел І от гл. V от АПК. Източник на компетентността на ДКЕВР да разглежда административни спорове от тази категория е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ в ред. от ДВ бр. 18/2005 г. Постъпването на жалба от потребител обвързва председателя на комисията да разпореди проверка по реда на гл. VІІІ от ЗЕ /чл. 22, ал. 2 от ЗЕ в обсъжданата редакция от ДВ бр. 18 от 2005 г./, осъществявана по правилата на наредбата по чл. 60 от закона, т. е по НЛДЕ. Относими към спора са разпоредбите от гл. VІІ, раздел І от НЛДЕ. По арг. от чл. 99, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 1, б. “в” от Наредбата участието в работна група в производството по жалби на потребители срещу лицензианти е задължително. Това разбиране е съответно и на уредбата за конституирането на тези помощни органи, създадена с Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация. В съответствие с чл. 37, ал. 3 и 4 от правилника назначаването на работна група е факултативно или задължително. Преценката за назначаването и състава на работната група се извършва за конкретното административно производство от председателя на комисията по предложение на съответния докладчик /директора на дирекция, определен от председателя – чл. 37, ал. 1 и 3 от правилника/. Заповедта за назначаване на работна група по чл. 37, ал. 3 от Устройствения правилник е различна от тази по чл. 78, ал. 1 от ЗЕ и чл. 10, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник съответно за овластяване на контролни органи за проверки или за определяне на длъжностни лица за участие в процедури за доброволно уреждане на спорове /каквото е съдържанието на представената в касационното производство заповед № 3-Е-30/11.02.2010 г. на председателя на ДКЕВР/.
Поради пропускът да се конституира работна група липсва и протокол по чл. 80, ал. 1 от ЗЕ, респ. по чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ. Протоколът е акт обективиращ констатациите на контролните органи от извършената проверка и това определя значението му за съдържанието на заключителния административен акт. От значение за акта на комисията е и изпълнението на процесуалното задължение на помощния орган по чл. 99, ал. 1 от Наредбата да събере всички необходими за изясняване на спора доказателства, което е тъждествено по съдържание на общото задължение по чл. 35 от АПК. Не може да се определи като изпълнение на това задължение свеждането на процесуалната активност на администрацията до приобщаването към преписката и обсъждането единствено на становището на енергийното предприятие по чл. 98, ал. 3 от Наредбата.
Процесуалните пропускания на администрацията в производството по жалбата на потребителя срещу енергийното предприятие не може да се преодолеят в съдебното производство и препятстват преценката за точното изпълнение на лицензионната дейност, което е съществото на отнесения пред регулатора спор. Изводите в същия смисъл на първата инстанция съответстват на закона, на логическите и опитни правила и това определя решението й като правилно.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8084/06.06.2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение по адм. д. № 11281 по описа за 2011 г. Решението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Д./п/ И. А.а/п/ Б. Ц. Б.Ц.