Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Ц. Т. Г., районен прокурор на Районна прокуратура – гр. В. против решение по т. [номер] от протокол № [номер] от 20.09.2017 г. на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което й е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител” за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, тъй като не е допуснала описаните в акта дисциплинарни нарушения, а наложеното наказание е несъразмерно тежко и е определено, без органът да изложи мотиви в този смисъл. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Жалбоподателката Г. е назначена на длъжност административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. В. през 2012 г. На 13.03.2017 г. около 13, 40 часа Г. заедно със заместник - районния прокурор на Районна прокуратура - Варна прокурор Д. пристигат със служебния автомобил в ресторант в гр. В., за да обядват. Двете поръчват салати, основни ястия, вода и алкохолни напитки, част от които консумират. Заедно с тях на масата по различно време сядат за кратко и техни познати : свид. Д., собственик на заведението, свид. Ж. и Д. А.. Около 15, 40 часа на същата дата прокурор Л., заместник окръжен прокурор...