Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил против решение № 97 от 06.06.2017 г. по адм. дело № 98/ 2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено решение № 2153-09-7/17.03.2017 г. на същия административен орган, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/24.01.2017 г. на ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“, с което на Р. Н. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като предпоставките на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЦР към ЗИД КСО) не са изпълнени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. против решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил да бъде отхвърлена.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон и...