Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса С. З, представлявано от д-р С. С. Й. срещу Решение № 233 от 07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 194/2016 г. по описа на Административен съд С. З с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна.

Ответната страна – [фирма], чрез пълномощника си адв. Н. Г. в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и правилност на постановения съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд С. З е осъдил Районна здравноосигурителна каса отм. а Загора да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести [фирма], [населено място], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва върху сумата от 15.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от дружеството разноски за процесуално представителство по НАХД № 1497/2015 г. по описа на Районен съд С. З, както и сумата от 325 (триста и двадесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.

За да постанови...