Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на младши инспектор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 4585 от 07.07.2017 г. по адм. д. № 3301/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на К. Н. С., гражданин на Р. Г, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 844/09.03.2017г. на младши инспектор в отдел “ПП“ - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1 б.“б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ се налага принудителна администативна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 25.07.2017 г., при връчено съобщение за решението на12.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна.

Съдът е установил, че заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, серия Г № 601549/09.03.2017г. за извършено нарушение по чл. 6, т. 1, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е извършено на 09.03.2017г. около 02.00ч. в [населено място], по [улица], посока към [улица], като водачът управлявал л. а. Мерцедес с рег. [рег. номер на МПС], Водачът отказал проба с алкотест дрегер7510 № 0141 и е бил издаден талон за медицинско изследване 00048851 в [фирма] за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съдът приел, че при издаването на административния акт не са спазени изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил, че след като принудителната административна мярка се налага...