Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. Г. с адрес за призоваване в [населено място] срещу решение № 5236 от 16.08.2017 г., постановено по адм. д. № 3013/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 51-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Ю. Д. Г. с адрес в [населено място] против решение № 1040-21-63 от 2.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е потвърдено разпореждане № 212-00-8402-1 от 3.01.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54ж КСО за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

По първоначалното дело е прието за безспорно, че за периода 1.03.2016 г. до 11.11.2016 г. Г. е била в трудови правоотношения с [фирма], като за същия период е работила и по допълнителен трудов договор с [фирма]. От първия осигурител е представено удостоверение обр.УП-3 изх. № ЧР-11 62 от 6.01.2017 г., в което са отразени 8 месеца и 10 дни осигурителен стаж, а от втория - удостоверение обр. УП-3 изх. № ЧР-11- 144 от 6.01.2017 г. за 1 месец и 1 ден. Тези изводи не се променят от представения с касационната жалба трудов договор № ТД 02 от 1.03.2016...