Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на К. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение № 6215/18.05.2017 г., постановено по адм. д. 5534/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК доколкото се представя писмено доказателство, от което се твърди, че се установява допуснато нарушение на чл. 8, ал. 2 от ДОПК при издаване на ревизионния акт водещо до неговата нищожност. Допълнително се позовава на липса на произнасяне относно извършено двойно плащане на сумата 350 лв. с лихва за едно и също нещо. Като писмено доказателство в подкрепа на твърденията е представено е удостоверение изх. № 10990/29.08.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В.Т.И да бъде отменено решението на тричленния състав на Върховния административен съд.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“-В. Т при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с представено писмено доказателство, от което се обуславя, че са наведени доводи за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
С решение № 6215/18.05.2017 г., постановено по адм. д. 5534/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е оставено в сила решение № 85/10.03.2016 г., постановено по адм. д. 8/2016 г. по описа на Административен съд-В.Т.П спор е относно действителността и законосъобразността на ревизионен акт Р-04001115000830-091-001/10.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В. Т за задължения на К. Г. М..
Като писмено доказателство към искането за отмяна е представено е удостоверение изх. № 10990/29.08.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В. Т, от което се установява, че К. М. до 08.02.2012 г. е с регистрация в ТД на НАП-София, а от 07.02.2012 г. до 29.08.2017 г. за лицето компетентна е ТД на НАП-В.Т.Ф, че К. М. е била с регистрация в [населено място] е твърдян през цялото производство от жалбоподателката и не е оспорван от ответната страна. Установяването му с ново писмено доказателство не променя фактическата обстановка по спора и не установява основание за нищожност на ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден на 10.09.2015 г. след провеждане на ревизия, започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001115000830/020-001/11.02.2015 г. от териториално компетентен орган. Териториалната компетентност на органите по приходите за извършване на ревизия се определя от постоянния адрес на физическото лице, предопределящ данъчната му регистрация към датата на възлагане на ревизията, а не мястото на реализиране на приходите или предходни регистрации в периодите, които са предмет на ревизията.
Анализът на удостоверението, направен в искането за отмяна не може да бъде обоснове разглеждането му като ново доказателство по смисъла на чл. 239, г. 1 от АПК, защото то установява факт, който е приет е приет за доказан от инстанциите по същество и въз основа на него са формирани фактически и правни изводи при решаване на спора по същество. Доводите на молителката, че това доказателство би променило изхода на спора не кореспондират с нормите на ДОПК. По отношение твърденията за наличие на двойно плащане на една и съща сума трябва да бъде отбелязано, че те не представляват основание за отмяна като извънреден способ за проверка на влязло в сила съдебно решение.
Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, „С. Н” АД, София, 2012 г., проф. д-р Ж. С, проф. д-р А. М, проф. д-р О. С, доц. д-р В. П, гл. ас. Р. И, стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя.
В случая ангажирания в настоящото производство писмен документ удостоверява факт, който е съществувал към момента на постановяването на съдебния акт и е приет за установен от съда.
По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно.
По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Г. М., [населено място], [улица] правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 6215/18.05.2017 г., постановено по адм. д. 5534/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
ОСЪЖДА К. Г. М., [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „ОДОП“-В. Т при Централно управление на Националната агенция за приходите, гр. В. Т, [улица] сумата 100 (сто) лева, разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.