Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. М. А., гражданин на Ирак, против решение № 723 от 08.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10972/2016 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение.

Ответната страна – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт П., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че чужденецът не е посочил нови факти и обстоятелства във връзка с бежанската му история. Касационният жалбоподател е напуснал Ирак през месец октомври 2010 г. и от тогава обстановката в страната съществено е променена, като съответно не е налице и безогледно насилие, което да създава опасност за живота на касационния жалбоподател, ако се върне в Ирак.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на М. М. А., гражданин на Ирак, против решение № 8763 от 26.09.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б, с което на основание чл. 77, ал. 3 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е прекратено производството по молбата му за предоставяне на международна закрила. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на М. М. А., поради и което правилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Посочено е, че процесната молба за закрила е последваща такава, като по време на интервюто М. М. А. изрично е заявил, че не са налице нови обстоятелства относно бежанската му история. Относно представените нови доказателства е прието, че същите се отнасят за обстоятелства, които са били посочени от чужденеца в предишните четири производства, поради и което те не отразяват нови обстоятелства и дори да се приемат за достоверни, те касаят данни, които не са нови, а вече са обсъдени с влезлите в сила решения.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Правилно административният съд е прекратил производството по последващата молба за предоставяне на международна закрила на М. М. А., гражданин на Ирак. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. С оглед на факта, че М. М. А. не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на материален закон и необоснованост.

Разпоредбата на чл. 77 ЗУБ посочва, че по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила, а съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Безспорно по делото е доказано, че процесната молба за международна закрила на М. М. А. с вх. № 1008/17.03.2016 г. на РПЦ – София, е последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ – пета по ред, и чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, поради което решаващият съд правилно е заключил, че решението на административния орган за прекратяване на така подадената молба за предоставяне на закрила е правилно и законосъобразно.

По отношение на новопредставените документи от страна на М. М. А. правилно съдът е приел, че същите не установяват нови обстоятелства. Заявените от чужденеца причини са били обсъдени от административния орган във връзка с предходните производства, с които е отказано предоставяне на статут.

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 723 от 08.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10972/2016 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.