гр.София, 28 юни 2011 година

Върховният

касационен

съд на

Република

България

, Първо наказателно отделение

в закрито заседание на

двадесет и седми юни

две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

РУЖЕНА КЕРАНОВА

при участието на прокурора

АТАНАС ГЕБРЕВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията)

ПЛАМЕН ТОМОВ

ч. наказателно

дело под №

1794/2011 година

Димитровградският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за местната подсъдност по делото, което му е изпратил за разглеждане Хасковският районен съд.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че правият във възникналия спор е ДРС, респ. че делото трябва да бъде разгледано в ХРС.

Върховният касационен съд намери, че делото трябва да бъде разгледано в ХРС.

Според „обстоятелствената част на обвинението” (чл. 42, ал. 1 НПК), от която следва да се изхожда „по въпроса за подсъдността”(пак там), спорното дело е за намерените на 5 май 2010 год. в два търговски обекта, единият – в района на ДРС, другият – на ХОС, на стоки, носещи защитени търговски марки; прието е, че стоките се намират в търговските обекти от м. април с. г., без да се уточнява някаква хронология във връзка с доставянето им в тях. ХРС обаче произволно (извън изложеното в обвинителния акт) приел, че инкриминираното поведение е започнало в неговия район, а завършило в района на ДРС. Последният съд на свой ред е възразил срещу този извод, но също в противоречие с цитираната част от чл. 42, ал. 1 НПК – ДРС просто е приел обратното на приетото от ХРС (че инкриминираните стоки са попаднали първо в димитровградския, а след това в хасковския търговски обект).

Всъщност разпореждането на ДРС съдържа и правилното разрешение...