Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт М. М. – пълномощник на „Информационно обслужване“ АД срещу въззивно решение № 177 от 09.11.2021 г. по гр. д. № 526/2021 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260326/01.07.2021 г. по гражданско дело № 960/2020 г. на Районен съд– Хасково, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, с които ответниците създават пречка за ползването на процесния имот, като премахнат за своя сметка сградата със застроена площ 92 кв. м. с идентификатор ****, изградена в собствения на жалбоподателя недвижим имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 4317 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], парцел II, квартал 525 по плана на [населено място].

В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са посочили, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Формулиран е следният въпрос: „необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 3C във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК.

Постъпил е отговор в срок от ответниците по касационната жалба Е. Я. Х., Я. Е. Х., Н. А. М., Т. Д. А., И. А. А. – А., Г. Н. Х., С. Д. Х., Н. Н. Х., А. С. Х., в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Я. Е. Х. е наследник по закон на ответницата С. С. Х., починала на 21.10.2021 г. и оставила за наследници Е. Я. Х. – преживял съпруг и Я. Е. Х. - син.

Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с акт за частна общинска собственост № 3561/26.04.2011 г. поземлен имот с идентификатор *** и площ от 4 317 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], парцел II, квартал 525 по плана на [населено място] бил актуван като частна общинска собственост, като с договори от 2001 г. и 2005 г. e отстъпено право на строеж върху същия в полза на Е. Я. Х.. За безспорно по делото е прието, че с влязло в сила на 02.06.2014 г. решение № 75/14.03.2013 г. по гр. д. № 717/2011 г. по описа на Окръжен съд – Хасково „Информационно обслужване“ АД е признато за собственик на горепосочения поземлен имот, а ответниците Е. Я. Х. и С. С. Х., са осъдени да предадат на жалбоподателя владението върху 92 кв. м. от същия. Установено било, че в хода на съдебното производство ответникът Е. Х. завършил и въвел в експлоатация сграда с идентификатор ****, която заема описаната по-горе площ от имота. В изпълнение на постановеното решение на 21.07.2014 г. било образувано изпълнително дело № 1042/2014 г. по описа на ЧСИ С. П., по което не били предприемани действия по принудително изпълнение, тъй като имотът бил застроен, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство било прекратено с постановление от 21.03.2019 г.

Констатирано било, че междувременно ответниците Е. Х. и С. Х. продали няколко от самостоятелните обекти в построената от тях сграда на трети лица, ответници по настоящата искова молба. На 25.03.2013 г. търговски обект в сградата с идентификатор ***** бил придобит Г. Н. Х. в съсобственост със съпругата му С. Д. Х.. На 25.03.2013 г. търговски обект с идентификатор ***** бил придобит от Н. Н. Х. в съсобственост със съпругата му А. С. Х.. На 19.03.2014 г. кабинет 3 с идентификатор ***** бил придобит от Т. Д. А. в съсобственост със съпругата му И. А. А. - А.. На 24.03.2014 г. търговски обект магазин 4 с идентификатор ***** бил придобит от Н. А. М. На 13.01.2017 г. търговски обект магазин № 3 с идентификатор *****бил придобит от Е. М. С., която на 09.08.2017 г. го дарила на А. С. Х..

Установено е образуването на ново изпълнително дело № 183/2019 г. по описа на ЧСИ С. П., по което бил насрочен въвод във владение за 21.06.2019 г., но изпълнителни действия не били извършени, тъй като имотът бил застроен. С оглед наличието на пречка за изпълнението на решение № 75/14.03.2013г. по гр. д. № 717/2011 г. по описа на Окръжен съд – Хасково жалбоподателят предявил настоящия иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, с които ответниците пречат на последния да ползва собствения му поземлен имот, като премахнат за своя сметка процесната сграда със застроена площ 92 кв. м.

За да отхвърли предявения иск по отношение на ответниците Н. А. М., Т. Д. А., И. А. А. – А., Г. Н. Х., С. Д. Х., Н. Н. Х., А. С. Х., въззивният съд приел, че същите са придобили собствеността върху обособени обекти в процесната сграда на основание кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Доколкото нямало данни срещу тях да са предприемани действия, в състояние да прекъснат придобивната им давност, е обосновал извод, че същата била изтекла към момента на предявяването на настоящия иск. С оглед изложеното, е приел, че липсват неоснователни действия, извършвани от тяхна страна, обосноваващи уважаването на предявения негаторен иск.

По отношение на ответниците Х., съдът съобразил обстоятелството, че ищецът основава претенцията си на твърдения, че процесната сграда е била построена върху негов собствен недвижим имот, без надлежно учредено право на строеж. Вземайки предвид произтичащите от това правни последици, съдът приел, че оставало неизяснено по какъв начин ответниците пречат на собственика на имота да упражнява правото си на собственост на терена/сградата, в резултат на което предявения иск следвало да се отхвърли.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания от касатора въпрос, касаещ необходимостта ищецът по негаторен иск да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.

На първо място, следва да се посочи, че въпросът е обуславящ само по отношение на отхвърления негаторен иск спрямо ответниците Х., доколкото по отношение на останалите е прието, че липсват неоснователни действия, извършвани от тяхна страна, поради което не било изследвано обстоятелството дали с тези действия се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищеца.

Спрямо ответниците Х. въпросът обуславя изхода на спора, като действително според тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Пояснено е, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си, т. е. винаги наличието на сграда, построена в чужд имот без надлежно учредено вещно право на строеж и без съгласие на собственика на имота, представлява такова неоснователно действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС за нейното премахване, без да е необходимо собственикът на имота да доказва с какво тази сграда му пречи да упражнява правото си на собственост.

Независимо, че правният извод на въззивния съд не съответства на горното разрешение, тъй като е прието и че в тази хипотеза ищецът следва да доказва конкретните пречки за упражняване на правото си на собственост, които сградата създава, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед естеството на спорното правоотношение и претенцията за премахване на сграда в режим на етажна собственост, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички ответници, които имат качеството на необходими другари /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Това следва от обстоятелството, че съдебното решение, постановено спрямо един от другарите, неминуемо ще засегне правната сфера и на останалите и те ще търпят неблагоприятните му последици, ако искът бъде уважен. Предвид изхода на материалноправния спор по отношение на ответниците Н. А. М., Т. Д. А., И. А. А. – А., Г. Н. Х., С. Д. Х., Н. Н. Х., А. С. Х., този спор не може да бъде разрешен по различен начин спрямо ответниците Х..

Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответниците направените разноски в касационното производство в размер на 400 лв. /за адвокатско възнаграждение/ в полза на всеки от тях.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 177 от 09.11.2021 г., постановено по гр. д. № 526/2021 г. на Хасковски окръжен съд.

Осъжда „Информационно обслужване“ АД, ЕИК 831641791, да заплати на Е. Я. Х., ЕГН [ЕГН] и Я. Е. Х., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Информационно обслужване“ АД, ЕИК 831641791, да заплати на Н. А. М., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Информационно обслужване“ АД, ЕИК 831641791, да заплати на Т. Д. А., ЕГН [ЕГН] и И. А. А. – А., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Информационно обслужване“ АД, ЕИК 831641791, да заплати на Г. Н. Х., ЕГН [ЕГН] и С. Д. Х., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Информационно обслужване“ АД, ЕИК 831641791, да заплати на Н. Н. Х., ЕГН [ЕГН] и А. С. Х., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: