Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. против решение № 561 от 16.012.2016 г. по адм. дело № 826 / 2016 г. на Административен съд - Плевен, с което жалбата й против заповед № D_EN_DM/ 24936/ 05.08.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Д. М, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане”- Д. М с писмено възражение оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Плевен е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед, с която е прекратена отпусната на жалбоподателката месечна социална помощ и същата е лишена от подпомагане за срок от една година, считано от 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г., е издадена от компетентния съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция.

По делото е установено, че на жалбоподателката е отпусната социална помощ на основание чл. 9 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП), считано...