Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – Варна, подадена чрез юрк. С. М. срещу Решение № 863 от 18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 43/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отменена Заповед № 223273/07.11.2016 г. на директора на ТД на НАП –Варна, с която за нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗДДС и чл. 23 от ЗАНН, на [ЮЛ] е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: Киноложка изложба в двора на Международен лагер [наименование] в [населено място], [община]", както и забрана на достъпа до него за срок от 14 календарни дни.

Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [ЮЛ], редовно призован, не се явява и не взема становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд (АС) – Варна е отменил Заповед № 223273/07.11.2016 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с която за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗДДС и чл. 23 от ЗАНН, на [ЮЛ] ([ЮЛ])...