Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на директора на [ЮЛ], [населено място], област П., срещу решение № 1923/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2168/2017 г. на Административен съд (АС) - гр. П..

По подробно изложени оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт, се претендира неговата отмяна.

Ответникът - главен директор на главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. (ОП НОИР) при Министерство на образованието и науката (МОН), е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери валидността и допустимостта на решението, намира следното:

Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба на директора на [ЮЛ] - [населено място] срещу решение изх. № 80811-172/19.07.2017 г. на и. д. главен директор на главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" и ръководител на УО на ОП НОИР при МОН.

С описаното решение и. д. главният директор на главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" и ръководител на УО на ОП НОИР при МОН, в качеството му на страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № Д03-204/27.07.2016 г. по проект № BG05М2ОР001-3.002-0130 "Интеграция и добро образование на учениците от [ЮЛ], [населено място]" с бенефициер [ЮЛ], [населено място], поради констатирана наредност, попадаща в приложното поле на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27/31.03.2017 г.) е наложил финансова корекция в размер на 100 % от всички отчетени и верифицирани разходи по засегнатите 2 договора, както следва:

1) от 2.11.2016 г. с предмет "Услуги по кетъринг за организация на 16 открити урока и 4 беседи за родители" с изпълнител [ЮЛ] на стойност 14 233, 34 лв. без ДДС и

2) от 4.11.2016 г. с предмет "Услуги по логистика за провеждане на информационна кампания, включваща организиране и провеждане на 8 кръгли маси, 2 пресконференции и заключителен форум" с изпълнител [ЮЛ], на стойност 22 166, 66 лв. без ДДС, като общата сума възлиза 36 400 лева без ДДС.

Като бенефициер по ДПБФП и адресат на обжалвания пред съда административен акт, [ЮЛ] в качеството му на правосубектна институция в системата на училищното образование (Арг.: чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 29, ал. 2 от Закон за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) е надлежна страна по спорното материално административно правоотношение. Макар и в титулната част на жалбата като подател да е изписан директорът на [ЮЛ] - [населено място], действащ като представител на институцията (Сравн.: чл. 257, ал. 2 ЗПУО), съдържанието й не оставя съмнение за адресанта ([ЮЛ]) и сочи на непрецизна формулировка при обозначаването на жалбоподателя, респ. - на неяснота в титулната й част относно действителния оспорващ. Констатираният недостатък при идентифицирането на жалбоподателя налага привеждане на жалбата в съответствие с изискването на чл. 150, ал. 1, т. 4 АПК, при което първоинстанционният съд е следвало да остави същата без движение със съответни указания до страната за отстраняване на нередовността по реда на чл. 158, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 171, ал. 4 АПК, като се уточни от чие име е подадена жалбата.

Формалната неточност при изписване на титулната част на жалбата, при липса на процесуална активност от страна на решаващия съд, е довела до постановяване на съдебен акт с участието на ненадлежна страна. От данните по делото е безспорно, че директорът на [ЮЛ] - [населено място] не е бил страна в развилото се административно производство, поради което процесуално незаконосъобразно съдът го е конституирал като страна по делото. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е особено съществено, т. к. процесуалната легитимация на страните в съдебно-административното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда и след като в производството е участвувала ненадлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Ето защо с оглед наличният порок на съдебния акт, касационните доводи за неправилността му не следва да се обсъждат. Налице е основание за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1923/10.11.2017 г. по адм. дело № 2168/2017 г. на Административен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.