Производство по реда на чл. 237 и следващите АПК.

Образувано е по искане на В. В. К., от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 6591 от 04.06.2015г. по адм. дело № 1373/2013г. на тричленен състав на Върховен административен съд, V - то отделение, потвърдено с решение № 1567 от 12.02.2016 г., по адм. дело №8734/2015г. на петчленен състав на Върховен административен съд, втора колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство и ново обстоятелство, които не са взети предвид при решаване на делото. Това ново обстоятелство и ново писмено доказателство е приложеното към искането му, а именно решение № 35 от 28.09.2017г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, II състав, с което е потвърдено разпореждане на съдията – докладчик от 03.07.2017г. на САС, с което е върнат протест на прокуратурата, поради това че не подлежи на оспорване, срещу протоколно определение от 02.12.2016 г. по нох. дело № С -26/2016г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 18 - ти състав, с което наказателното производство срещу подсъдимите В. К. и Г. С. е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК.

О. М на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. П. и с представен писмен отговор изразява становище на първо място за недопустимост на искането, тъй като е налице произнасяне по предходно идентично искане, позоваващо се на определение от 02.12.2016г. по нохд № С – 26/ 2016г. на СГС, 18 състав, НО, а именно решение № 5375 от 28.04.2017г. на седемчленен състав на ВАС. Алтернативно твърди неоснователност на искането.

Върховният административен съд, седемчленен състав на втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 от АПК, от надлежна...