Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба, подадена от Б. Т. В. (наследник на В. Н. К.) срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Р. Б от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 „Калотина – Софийски околовръстен път“ от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447, 20, намиращи се на територията на [община], [община] и [община], Софийска област“ (Решение № 55), в частта му относно отчуждаваната част от имот с номер по регистър № [номер], находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], целият с площ от 9, 419 дка, от които подлежащи на отчуждаване 1, 389 дка, вписан като земеделска територия „ливада“. В жалбата се твърди, че в поземления имот има жилищна сграда, която не е включена като предмет на отчуждаване, респ. в административния акт липсва определяне на равностойно парично обезщетение за нея. Претендират се разноски, съгласно списък за разноските и доказателства за извършването им в размер на 825, 00 лв. Представя се писмена защита. Иска се административният акт да бъде отменен и да бъде определено обезщетение по справедливост за имота, част от който е дворно място, включително за постройката.

Ответникът - Министерски съвет на Р. Б, чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо, с което е изпратена в съда. В съдебно заседание я оспорва, а по същество моли да бъде отхвърлена. Позовава се на първи вариант от вариант втори на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Освен това оценката се потвърждавала от основното заключение на вещото лице в първи вариант. Обръща внимание, че сградата не се засяга и за нея не...