Произовдството е по реда на чл. 208 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. А., гражданин на Р. Г, подадена против решение № 4417 от 03.07.2017 г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, 12 състав, по адм. д. № 4038/2017 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез служебен защитник адв. М. П. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че потвърденото решение на административиня орган противоречи на материалния закон според принципното тълкуване на относимите правни норми и е издадено при нарушения на административнопроизводствените правила. Заявява, че съдът е игнорирал изложените факти за причините, поради които е напуснал Гана и наличието на реална заплаха там да бъде убит, поради нежеланието си да оглави родното племе като вожд. Счита, че в съдебното решение се посочват данни за Ирак, а не за Гана и то противоречи на чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 3 от ЗУБ. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и оспореното решение на ДАБ, като незаконосъобразни и да върне преписката за ново разглеждане със задължителни указания.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Г. М., която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено и се позовава на представена Справка относно Р. Г - актуално положение в страната към 20.04.2018г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на Д. П. А. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), тъй като не се установяват действия по „преследване“ в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4 от закона. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел, че от обясненията на чуждия гражданин пред интервюиращия орган, не може да се направи извод, че е бил принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ и в материалите по преписката липсват данни той или семейството му да са били обект на преследване.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Д. П. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 4417 от 03.07.2017 г. е отхвърлена жалбата на Д. П. А., гражданин на Гана, против решение № 7689/31.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че развитите в първоинстанционната жалба възражения са неоснователни, понеже оспорващият не е въвел твърдения и по административната преписка не се съдържат данни за наличие на предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е счел, че дори и да се приемат за установени, конкретните твърдения на кандидата, не обуславят извод в обратен смисъл, доколкото съображенията на жалбоподателя са свързани с нежеланието му да стане вожд на племето си. От тук е изведено заключение, че проблемите, свързани с неразбирателство между племена или членовете на едно племе, са неотносими към предвидените в ЗУБ основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и лицата, принадлежащи към едно племе не могат да бъдат определени като субект на преследване.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни осонвания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да оставе в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното решение се посочват данни за Ирак, а не за Р.Г.К съдебен състав констатира, че дейстиветлно на едно място на първа страница в обжалваното решение е вписан "Ирак" вместо "Гана", но в случая е очевидно, че се касае за техническа грешка в изписването, която не представлява основание за отмяна на съдебното решение. От съществено значение в случая е обстоятелството, че горепосочената грешка е допусната само при отразяване оплакванията на жалбоподателя, а при описание на фактическата обстановка и при излагане на правните изводи първостепенният съд навсякъде е вписал правилно страната на произход на оспорващото лице, а именно: Гана и по отношение на тази държава са формирани правните заключения на решаващия съдебен състав. Първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба от Д. П. А. срещу решение № 7689 от 31.03.217 г., с което председателят на ДАБ, в производство по общия ред по чл. 68, ал. 1, ал. 1 от ЗУБ, е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, по молба за международна закрила с вх. № 3764/21.12.201бг., подадена пред длъжностни лица на РПЦ -София, от Д. П. А. – лице от мъжки пол, [дата на раждане], гражданин на Гана, етническа принадлежност - фра фра, вероизповедание - католик. В мотивите на съдебното решение подробно е анализирано проведеното интервю на 17.01.2017 г., в което жалбоподателят заявява, че е напуснал Гана през ноември 2016 г. легално за България със самолет и виза и молбата си обосновава с обстоятелството, че от племето му преди три години му поставили белег с нож на лицето като знак, че той следвало да бъде следващият племенен вожд. Съпругата му, с която имали църковен брак, с трите му деца са останали в Гана и там те нямали проблеми. Д. П. А. е посочил, че ако се върне в Гана може да бъде убит и е изложил, че в Гана имало много партии, не е заемал ръководна длъжност, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование, не е имал взаимоотношения с армията или полицията, а единственият му проблем е, че ако не стане вожд на племето, го заплашили, че ще го убият. В процесното решение на ДАБ е отразено, че в случая липсват основания за закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обсъдена е обстановката в страната му по произход и основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1- т. 3 от ЗУБ и е съобразено Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, с което е дадено тълкуване на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Констатирано е, че обстановката в страната по произход е установена чрез представена справка, която е актуална и не се оспорва. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени данните, отразени в процесния акт на председателя на ДАБ, в който е обсъдена политическата обстановка след последните избори в страната, както и икономиката на страната, характерна с високите си темпове на икономически растеж, дължащи се на приходите от добива на нефт и газ в офшорните нефтени находища, открити през 2007 г., проблеми при управлението им, дефицити в икономиката, борбата за намаляване на корупцията и инфлацията. При тези данни е изведено правилно заключение за спазването на основните права като религиозната свобода, правото на мирни събрания и правото на сдружавания, които са конституционно гарантирани. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на касатора за допуснати нарушения на администартивнопроизводствените правила, за нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон, защото, както ответният административен орган, така и първостепенният съд правилно са преценили, че в случая няма основание да се приеме, че поради религиозната или етническа принадлежност на жалбоподателя, срещу него е възможно да бъдат предприети действия, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец, като е съобразено, че изложените от него твърдения не са между основанията за закрила по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според настоящия съдебен състав изводите на първоинстанционния съд се подкрепят изцяло от данните по справките от Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд на ДАБ" и от приетата като писмено доказателство в касационното произовдство Справка относно Р. Г - актуално положение в страната към 20.04.2018г., които имат характер на официални документи, фактите по които не са опровергани, а и касационният жалбоподател не излага оборващи твърдения. Следва да бъде споделено становището на първостепенния съд, че развитите от жалбоподотеля оплаквания и фактите по административната преписка не съдържат данни за наличието на някое от условията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, защото основното опасение на касатора е свързано с нежеланието му да стане вожд на племето си, а неразбирателството между членовете на едно племе не са между регламентираните в ЗУБ основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В конкретния случай от съществено значение е обстоятелството, че е безспорно установено, че в държавата по произход на жалбоподателя и в населеното място, в което той е живял, няма данни за въоръжен конфликт, поради което даденото тълкуване по Дело С-465/07 на Съда на ЕС не е приложимо към случая на касационния жалбоподател и не следва да се преценява степен на насилие или подобряване на ситуацията. В случая не са налице и основанията, посочени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, по силата на която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При това положение първоинстаницонният съд правилно е преценил, че по отношение на касационния жалбоподотел не може да се направи заключение за основателен страх от преследване, нито за реална заплаха за живота или свободата му, или за наличие на някоя от особените хипотези, които да обусловят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. В хода на касационното производство жалбоподателя не е оборил горепосочения обоснован извод на първостепенния съд.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокирените с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 4417 от 03.07.2017 г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, 12 състав, по адм. д. № 4038/2017 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.