Образувано е по касационната жалба на Д. П. Д. от [населено място] против решение № 5761/16.10.2017 г., постановено по адм. д.№ 3036/2017 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил оспорването на Д. срещу заповед №РВР17РД15-153/9.03.2017 г. на кмета на район [наименование] при Столична община. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Повторно излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, като мотивите за неправилността на съдебния акт са бланкетни. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.
Ответникът кметът на район [наименование], Столична община, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност относимите за правния спор факти и обстоятелства. В съответствие с доказателствата по делото е установил, че със заповед № РВР16РД15-156/14.06.2016 г. кметът на район [наименование], Столична община, е назначил Д. Д. на длъжността [наименование], с ранг V-ти младши, считано от 16.06.2016 г. По делото не е спорно, че Д. е назначена на държавна служба в съответната администрация в условията на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), тъй като предходно служебно правоотношение е прекратено преди изтичане на едногодишния срок от възникването му. Това обстоятелство е отразено и като основание в заповедта за назначаване. Безспорно е установено по делото, че служителят е ползвал разрешен отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност общо 30 дни. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, органът по назначаването в случая е имал право да упражни правото си в едногодишния срок, продължен с 30 дни - до 22.05.2017 г.
От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в рамките на този срок и при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Обосновал е извод, че фактическите установявания кореспондират с посоченото от органа правно основание за прекратяване на служебното правоотношение с Д.. В конкретната хипотеза органът не е задължен да излага мотиви, предвид специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1 ЗДСл - служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Първоинстанционният съд е обосновал извод, че при конкретното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването действа в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и едностранно, без предизвестие, може да прекратява служебно правоотношение, без да да мотивира решението си. Предприетите от него действия в едногодишния срок са проявление на неговата дискреционна власт. Тази целесъобразност е изрично изключена от обхвата на съдебния контрол съгласно чл. 145, ал. 1 АПК, а общите принципи за съразмерност и истинност, прогласени в чл. 6 и чл. 7 АПК в случая не могат да бъдат прилагани в смисъл, отричащ изрично предоставеното изключително право на органа по назначаването със специална норма. По подробно изложени мотиви е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл съдържа самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител. Нормата предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавен служител в едногодишен срок от първото назначаване на държавна служба. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който е овластен да направи преценка в този смисъл. Тази преценка е по целесъобразност и не се обосновава от качествата, проявени от служителя в конкурса за заемане на длъжността. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не изисква конкретни предпоставки, органът няма задължение да мотивира акта си по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата дискреционна власт и не подлежи на съдебен контрол, както правилно е прието в обжалваното решение.
Законът въвежда разлика между прекратяване на служебното правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12 ЗДСл. Дисциплинарните наказания се считат за наложени от момента на връчване на заповедта, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 ЗДСл поражда действие от момента на издаването й, тъй като фактическият състав на упражненото със заповедта преобразуващо волеизявление е завършен с издаването й, респективно с датата посочена в заповедта и от този момент настъпва конститутивното му действие - прекратяване на служебното правоотношение.
При налагане на дисциплинарно наказание законът изисква органът да издаде мотивирана писмена заповед /чл. 97, ал. 1 ЗДСл/. При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12 ЗДСл органът не е задължен по закон да излага фактически съображения за упражняване на това свое властническо правомощие.
Съответен на закона е и първоинстанционният извод, че в случая административният акт не е издаден в противоречие с принципите по чл. 6 и чл. 7 АПК. Изключително право на органа по назначаване в тази хипотеза е дали да продължи възникналото служебно правоотношение или, в рамките на едногодишния срок, да го прекрати.
Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. Преценката е на органа по назначаването и нему законът е предоставил правната възможност с едностранно волеизявление да прекрати служебното правоотношение. Тази преценка е изцяло по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо всички, наведени от касатора и пълномощниците му, съображения за личностните качества на служителя и оценките за изпълнение на служебните му задължения, са неотносими към осъществявания от съда контрол за законосъобразност на административния акт. Законът за държавния служител, в хипотезата на назначаване със срок за изпитване, възлага изцяло преценката за прекратяване на служебното правоотношение на органа и не я обвързва с условия. Тази субективна преценка на органа е изключена от съдебния контрол по закон.
За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативно дадени предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. В настоящия случай и двете предпоставки за материална законосъобразност на акта са налице - Д. Д. е назначена на заеманата длъжност за пръв път по служебно правоотношение на 14.06.2016 г. и заповедта е издадена в едногодишния срок. Неотносими към преценката за законосъобразност на акта са оплакванията в касационната жалба относно липсата на мотиви за прекратяване на служебното правоотношение, както и за липсата на виновно поведение при изпълнение на служебните задължения.
Като е отхвърлил жалбата на Д. Д. поради нейната неоснователност, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5761/16.10.2017 г., постановено по адм. д.№ 3036/2017 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.