СТАНОВИЩЕ

на съдия Сашо Пенов към Решение № 10/2025 г.

Към решението на Конституционния съд излагам допълнителни съображения:

В мотивите на искането се посочва, че разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3в, б. „а“ и б. „б“ (нова – ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) противоречат на чл. 4, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и ал. 3 и чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията.

Смятам, че разпоредбите не са противоконституционни. При провеждането на здравната политика националният законодател е свободен да установява правила, чрез които да се постигат националните стратегически цели в интерес на обществото.

Основният национален рамков стратегически акт е Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, одобрена с решение в Протокол №67 от 02.12.2020 г. на Министерския съвет. В национален приоритет 12 „Здраве и спорт“, 12.2.е „Човешки ресурси в системата на здравеопазването“ е предвидено един от основните фокуси на интервенция да бъде насочен към създаване на стимули за работа в страната с цел преодоляване на наличния териториален дисбаланс на медицинските специалисти. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето е взело Решение за приемане на Национална здравна стратегия 2030 (обн. ДВ, бр. 37 от 26.04.2024 г.), която се основава върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. В Приоритет 2 „Създаване на здравната система, ориентирана към потребностите на хората“, Политика 2.7 „По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването“ е предвидено: „При реализацията на политиката се има предвид, че човешките ресурси са не само най-важният елемент на ресурсите в здравеопазването, но и най-трудният за регулиране и управление“....