Особено мнение на съдията Лазар Груев

Подписах решението по к. д. № 2/2005 г. с особено мнение по следните съображения:

Мотивите на решението не съдържат коментар на някои поставени или свързани с искането на главния прокурор въпроси, а отговорът им според мен е от съществено значение за формиране на цялостно отношение.

Приемам възприетия подход за поредността при обсъждане на поставените искания, доколкото тълкуването на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията относно това, в какъв състав ВКС и ВАС следва да сезират КС предопределя и отношението към претендираната противоконституционност на съответните текстове от ЗСВ. Допуснато е обаче известно стесняване на рамката при обсъждане на тълкувателния въпрос, предопределено от втората част на искането за обявяване на противоконституционност на съответните текстове на ЗСВ.

Основният въпрос, който би следвало да се коментира, е дали става дума за един (единен) субект – ВКС, ВАС, или до различни субекти (пленум, общи събрания на колегиите, отделен състав), или пък за своеобразно “раздвояване” (дори “разчетворяване”) на единия (единния) субект? А този въпрос е принципен.

В чл. 150, ал. 1 от Конституцията са изброени субекти, които могат да сезират КС. Всеки един от тях е ясно обозначен и би следвало да е идентифицируем. Известно е по какъв ред и с какъв акт той може да вземе решение и да сезира съда. Този ред е ясен и важи и за случаите, когато сезиращият орган изготвя допълнително становище по вече образуваното дело и когато реши, че трябва да оттегли искането. Не е така обаче с “подразделенията” на ВКС и ВАС, ако се приеме логиката на разсъждения в решението.

Не става ясно, как би следвало да се процедира в случаите, когато например една от колегиите на ВКС сезира КС, а друга (или пленумът) оттегли искането?

Какво става, ако по вече образувано по искане на едната колегия дело, се представи допълнително становище от друга колегия (или пленума), което...