Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,образувано по две касационни жалби, подадени от 1. [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв.С. и 2. Главния архитект на О. Л,чрез адв.Д. срещу решение № 144 от 28.10.2017 г., постановено по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от протестиране на Удостоверението за въвеждане в експлоатация при наличие на влязло в сила строително разрешение и алтернативно - неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване категорията на строежа, визирана в строителните книжа.Претендира се отмяна на решението със законните последици.

Ответниците кмет на О. Л и прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч ангажират становища за неоснователност на жалбите.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението, като постановено във валидно образувано допустимо съдебно производство и съобразено с фактическата обстановка по делото и правомощията по чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими, но неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение, в производство по чл. 215, ал. 3 ЗУТ,образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч е обявено за нищожно Удостоверение № 9 от 01.07.2010 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Цех за преработка на отработени масла”, издадено от главния архитект на О.Л.П е, че по силата на изричната норма на чл. 177, ал. 2 ЗУТ компетентността за въвеждане в експлоатация на процесният строеж е на органите на ДНСК,тъй като от приетите по делото СТЕ е безспорно установено, че категорията е първа, респ. втора, с оглед приложимият правен режим на закона.Обстоятелството, че разрешението за строеж за процесния обект е издадено от главния архитект на О. Л,като строежа е квалифициран като пета категория е възприето като неотносимо, тъй като се касае за два самостоятелни индивидуални административни акта с изрично разписана от закона компетентност, а стабилитета на разрешението за строеж не влиае върху установяванията в производството по чл. 175 и сл. от ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за вида на строежа и попадането му в обхвата на първа категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 1 буква „г“ от ЗУТ във вр. с чл. 2 ал. 4 и ал. 10 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и класификатор на строежите и приложение №1 по класификатора, предвид дейността на „Цех за преработка на отработени масла”, която е свързана с опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху здравето на населението и околната среда и от разпространение на отровни или вредни вещества. Развити са и допълнителни мотиви за нищожност на удостоверението за въвеждане в експлоатация, касаещи допуснати съществени нарушения на процедурата, които в своята съвкупност водят до нетърпимост на акта в правния мир.

Така постановеното решение е правилно, валидно и допустимо.

Законосъобразен е решаващият правен извод, че протестираното удостоверение за въвеждане в експлоатация е издадено при пълна липса на компетентност на главния архитект, което е особено тежък порок, водещ до нищожност на административния акт. От документацията по административната преписка и заключенията на СТЕ се установява по безспорен начин, че въведения в експлоатация обект с процесното удостоверение не е пета категория, а с оглед вида, предназначението и дейността му попада в първа категория.Дори и да се възприеме противоречието между вещите лица, то същото е между първа и втора категории, т.е. и в двата варианта е приложима хипотезата на ал. 3, чл. 177 ЗУТ.Стелно главният архитект не е разполагат с изискуемата компетентност за въвеждане в експлоатация на процесния „Цех за преработка на отработени масла” и протестираното Удостоверение № 9 от 01.07.2010 г. за въвеждането му в експлоатация, като страдащо от най-тежкия порок – издадено от некомпетентен орган, се явява нищожно. Обстоятелството, че при издаване на разрешението за строеж е определена пета категория не може да игнорира изрично разписаните правомощия по ал. 2 и ал. 3 на чл. 177 ЗУТ. В тази връзка се явяват неотносими доводите на касаторите за стабилитета на разрешението за строеж.

Неоснователни се явяват и възраженията за липса на правен интерес от протестиране на процесното удостоверение, тъй като за разлика от гражданите и организациите, за които допустимостта на обжалване на административния акт, е обусловена от наличието на личен, пряк и непосредствен интерес, за прокуратурата не е необходимо доказването на такъв интерес. П. на участие на прокурора в административния процес е регламентирано в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК, във връзка с чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и е обвързано с правомощието прокурорът да следи за спазване на законността, т. е. нормативно е определено, че прокурорът осъществява своята дейност в защита на обществения интерес и не е необходимо доказване на непосредствен правен интерес за подаване на протест. В тази връзка е и т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2009 г. Освен изложеното следва да се има предвид, че протеста съдържа изрични доводи за накърнен обществен интерес, вкл. поради възникналия взрив в цеха.

Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 28.10.2017 г., постановено по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч. РЕШЕНИЕТО е окончателно.