Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д.- Б. против решение № 247/23.10.2017 г. по адм. дело № 158/ 2017 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 306/ 21.02.2017 г. на кмета на община П., с която същата е обезщетена с апартамент № [номер], етаж 2 в жилищна сграда- [жилищен адрес] ул. [улица], в кв. [номер] по плана на [населено място] на стойност 72 600.00лв. или 37 100 евро и по частната жалба на същата против определение № 315 от 29.11.2017 г. по същото дело, с което искането й за допълване на съдебното решение е оставено без разглеждане. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Моли да бъде отменено, като й се присъдят разноските по делото.

В частната жалба излага съображения за неправилност на определението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли определението да бъде отменено и искането за допълване да бъде върнато на същия съд за произнасяне по същество.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от...