О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 336

гр. София, 23.09.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 2757/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. П. Д.-Л., чрез процесуалния представител адв. Р., против определение № 253/23.06.2022г. по в. ч.гр. д. № 305/2022г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която съдът е определил парична гаранция в размер 7 000 лева и е постановил да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на гаранцията в посочения размер.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно. Сочи се, че по делото са представени достатъчно убедителни доказателства, обосноваващи вероятната основателност на предявените евентуални искове за заплащане на неустойка и задатък, поради което съдът неправилно е приел, че обезпечение следва да се допусне при условията на парична гаранция. Моли се определението да бъде отменено в обжалваната част.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в атакуваната част в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния обуславящ резултата по конкретното дело въпрос: дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ГПК когато длъжникът по двустранен договор се отказва от изпълнението му едностранно, чрез отправено до другата страна по договора изявление за разваляне. Според частния касатор по така формулирания материалноправен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и счита, че въпросът е...