О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 378

гр. София, 20.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1175/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена в срок касационна жалба от Столична община чрез пълномощник юрк.П. П., срещу въззивното решение № 1365/16.12.2021 г. по гр. д. № 2363/2021 г. на Апелативен съд-София, 7 състав, в частите, в които е осъдена общината да заплати на ищцата общо 20 000 лв. неимуществени вреди, и направените по делото разноски.

Касационната жалба е допустима, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава наличието на основание за допускане касационно обжалване. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба-ищец в производството А.-М. Н. В. (конституирана като законен наследник на починалата в хода на делото ищца Н. В. Г.), не е дала отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 262533 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 8272/2019 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 263678 от 07.06.2021 г. в частта, с която искът на Н. В. Г. срещу Столична община е отхвърлен за разликата над 10000 лева до 20000 лева и в частта, с която Н. В. Г. е осъдена да заплати на Столична община разноски над 170 лева. вместо което е осъдена Столична община да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД на А.- М. Н. В. сумата 10000 лева допълнително обезщетение за болките и страданията, търпени от Н. В. Г. от увреждане, настъпило на 01.12.2018г. по вина на служители на ответника. Също е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на Н. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лева и искът е отхвърлен за разликата над 20000 лева до 60000 лева. С въззивното решение съдът е определил и отговорността за разноските, дължими от страните.

Спорът е по заявена с исковата молба на Н. В. Г. претенция за заплащането й от Столична община /СО/ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от увреждане на здравето, станало на 01.12.2018 г. при падане на заледена улица в гр.София, ул.“М. Т. пред бл. 19, вх.А в ж. к. Дианабад, при което е получила счупване на лявата бедрена шийка, в следствие на което е претърпяла операция, значителни болки и страдания, отразили се негативно на здравословното й състояние, и продължава да търпи такива. Ответникът СО оспорва иска, като възразява, че със сключване на договор за почистване и поддържане на улиците в района с трето лице, е изпълнил задължението си да осигури безопасна среда, оспорва и размера на иска за неимуществени вреди като прекомерен.

Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение относно установените факти по делото, като същевременно е приел също за установено, че улицата, по която се движела ищцата, е била заледена, и представлява общински път. Приел е още за безспорно по делото, че същата улица е публична общинска собственост, също за безспорни и вида и характера на получените от ищцата увреждания и фактите по възстановяването на същата. Относно спорния по делото факт дали падането на ищцата Н. Г. е било причинено от подхлъзване и падане на заледената улица, е приел същия за доказан в процеса, след преценка свидетелските показания на свидетеля А.-М. В.-дъщеря на ищцата, които показания, преценени съгласно чл. 172 ГПК, са кредитирани поради кореспондирането им с други събрани по делото писмени доказателства, установяващи снеговалеж в този квартал на града два дни преди падането на ищцата, температурата и дебелината на снежната покривка в дните след снеговалежа, вкл. и на 1.12.2018 г., също и данните по анамнезата в епикризата при приемане на ищцата в болницата на 1.12.2018 г. в 17, 11 ч. с посочена причина от ищцата-падане на улицата, въз основа на които е формиран извод, че улицата, на която ищцата е паднала, е била заледена, служителите на общината, натоварени със задължението да поддържат изправността на общинските пътища и да осигурят безопасна среда, не са изпълнили тези свои задължения по чл. 11, ал. 1 ЗОбщС. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че улицата е била почистена, и че със сключването на договора между общината и трето лице за поддържане и почистване на улиците, задължението на общината да поддържа общинските улици, е изпълнено. Относно процесуалната допустимост на показанията на свидетеля А.-М. В.-дъщеря на ищцата, е прието, че същите следва да се ценят, доколкото са дадени в момент, в който лицето е имало само качеството на свидетел по делото, и едва в по-късен момент е конституирано като страна в процеса като наследник на починалата ищца. Така е направен краен извод, че е установен механизма на увреждането и причинната връзка с неизпълнението на нормативните задължения на служители при СО за поддържане на безопасна градска среда, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на СО.

За определяне размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е отчел продължителността на затрудненото движение на ищцата - четири месеца, общия период на възстановяване- 6 месеца, вида и тежестта на причиненото на ищцата телесно увреждане; болнично лечение - 6 дни за операция и фиксация на счупването и две амбулаторни манипулации; интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – по-силни в първите 2-3 седмици и умерени след това, а в последствие и спорадични, възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 48 години; допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ - затруднение в самообслужването и придвижването, нужда от чужда помощ; последиците за здравето на ищцата, обществено-икономическите условия в страната към настъпване на увреждането, поради които е определи размер на обезщетението 20 000 лева. За неоснователно е прието оплакването на ответника с въззивната жалба, че размерът на обезщетението дори от 10 000лв. е надценен, предвид изложените от въззивния съд мотиви за факторите, от които то се определя.

Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени от ответника следните въпроси като такива от значение за изхода на спора :

1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото, възраженията, доводите и твърденията на страните, заедно и поотделно в тяхната съвкупност, в т. ч. и свидетелските показания, като при постановяване на решението, въз основа на преценката на всички тях, да формира самостоятелни фактически и правни изводи или въззивната инстанция може да постанови акта си върху избраната от нея част от събраните доказателства, като изключи или игнорира напълно други? - сочен въпроса в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практика на ВКС, отразена Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, Решение № 173/06.03.2019 г. по гр. д. 22/2018 г. на ВКС, 3-то г. о.

2. Може ли да се приеме за доказан деликта, при приети и кредитирани от съда съмнителни (компрометирани) свидетелски показания, в случая на свидетелка - дъщеря на ищцата, за която има голяма вероятност да е мним очевидец, поради явната й заинтересованост от изхода на делото? Следва ли във въззивното решение да се съдържа преценка на показанията на свидетелите, има ли принципи при извършване на тази преценка и по какъв начин следва съдът да извърши преценката при необективни свидетелски показания, в т. ч следва ли съдът да подходи със засилена критичност към показанията на свидетели, които се явяват заинтересовани, предвид родствената им връзка със страната по делото? - сочени въпросите в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практика на ВКС, отразена в Решение № 183/30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на ВКС, 4- то г. о., Решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, 4-то г. о., Решение № 312/11.01.2018г. по гр. д. № 191/2017 г. на ВКС, 4-то г. о.

3. Може ли съдът да приеме по подразбиране за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата, при положение, че с отговора на исковата молба са ангажирани надлежни доказателства - констативни протоколи, удостоверяващи изпълнение на възложената работа - зимно почистване на улиците? Тоест, правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са приели за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата?

4. Правилно ли решаващият съд е приел за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети косвени доказателства и компрометирани свидетелски показания на съмнителен очевидец - дъщерята на ищцата? Косвените доказателства са - Епикриза с анамнеза с изрично отбелязване “снета по данни на пациента” и Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Може ли да се приеме, че ищцата е провела пълно и главно доказване на иска си при тези обстоятелства?

Въпросите по т. 3 и т. 4 се твърди да са решаващи за изводите на съда, без да се сочи по тях да има практика на ВКС/ВС в обратен смисъл.

Твърди се още, че въззивното решение е и очевидно неправилно, съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:

Поставеният от касатора въпрос по т. 1 по своята същност е израз на оплакването на касатора срещу решението, обосновано с процесуални нарушения относно обсъждане на доводи и оплаквания на страните, и на доказателства, също и относно приложението на чл. 272 ГПК, и е извън предмета на настоящето производство по селектиране на жалбата. Същевременно и не отговаря и на съдържанието на въззивното решение. Въззивният съд е процедирал в съответствие с посочените от касатора актове на ВКС относно задължението на въззивния съд, който, макар да е препратил към установената фактическа обстановка в първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, не се е задоволил само с това препращане, а е изложил и собствени подробни мотиви, в които е взето отношение по наведените с въззивните жалби на страните оплаквания по спорните факти в предмета на доказване, вкл. и тези, отнасящи се до установяване на мястото, механизма на увреждането и условията, при които се е случило падането на ищцата, относно неизпълнение на произтичащите от закона задължения на ответника, вида на вредата, отражението на вредата върху физическото и психическото състояние на ищеца, и факторите, от значение за размера на справедливото обезщетение.

Не е налице основание за допускане до касационно разглеждане по въпросите по т. 2 на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложените мотиви в обжалваното въззивно решение, изводът за установяване начина и мястото на падане на ищцата и за климатичната обстановка, не е основан само на показанията на свидетеля А.-М. В.-дъщеря на ищцата Н. В., а на преценката на показанията на този свидетел с другите събрани писмени доказателства, поради което съпоставяне на свидетелските показания с писмените доказателства и кореспонденцията между тях, е прието, че свидетелските показания, макар и дадени от близък роднина на ищцата, следва да се кредитират. Така изложените мотиви на въззивния съд са в съответствие с константната практика на ВКС относно преценката показанията на свидетел по делото, при това попадащ в близкия родствен кръг на страна по делото, и задължението на съда да прецени тези показания в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, както е прието и в сочените от касатора Решение № 183/30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на ВКС. 4- то г. о., Решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС. 4-то г. о. и Решение № 312/11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г. на ВКС. 4-то г. о., поради което не им противоречи.

Въпросите по т. 3 и т. 4 не представляват правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на разясненията на това понятие в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Начинът на поставяне на тези въпроси в изложението на жалбоподателката представлява довод за неправилност на изводи на въззивния съд за възприемане на фактическата обстановка по делото и за обсъждане на доказателствата, а правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези въпроси не се твърди да е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС/ВС, поради което е налице липса и на допълнителното основание за допустимост по тях по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират, а и не се обосновават от касатора, доколкото същият бланкетно се позовава на това релевирано основание във връзка с оплакванията си по основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК. Не се констатират също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

С оглед изхода на спора, касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство, а насрещната страна няма подаден отговор и няма искане за разноски.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1365/16.12.2021 г. по гр. д. № 2363/2021 г. на Апелативен съд-София, 7 състав, в частите, в които е осъдена Столична община да заплати на ищцата Н. В. Г., починала и заместена в процеса от наследника си А.-М. Н. В., общо 20000 лв. неимуществени вреди (за 10000 лв. потвърдено първоинстанционното решение и още 10000 лв. присъдени с въззивното решение).

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: