В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 5442 по описа за 2013 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 282 ал. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на съдържащото се в подадена касационна жалба от Й. Х. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Б. искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1349 от 10.07.2013г. по в. гр. д. № 1180 по описа за 2013г. на Окръжен съд Пловдив. Касационната жалба е входирана в ПОС под № 23782 на 22.08.2013г.,но не е администрирана, а е изпратена за произнасяне по искането за спиране на изпълнението.

Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира така направеното искане за неоснователна по следните съображения:

В чл. 282 от ГПК е предвидена възможност за касационния съд, по искане на страната, да спира изпълнението на въззивно решение при наличие на подадена в срок редовна касационна жалба и надлежно представено обезпечение в посочените размери.Това правомощие на ВКС обаче предпоставя решението, чието изпълнение се иска да бъде спряно, да подлежи на принудително изпълнение. Съгласно чл. 404 ал. 1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат само осъдителните решения на въззивните съдилища, както и решенията, по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение.

В конкретния случай предварително или незабавно изпълнение не е допуснато.Иска се спиране на изпълнението на въззивен акт, с който е потвърдено решение на районния съд/№4301 от 23.11.2012г. по гр. д.№ 5147/09г. на ПРС/,като е разрешено на малолетното дете...