СТАНОВИЩЕ
на съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
по к. д. № 15/19 г.
Съгласявайки се с диспозитива и с част от мотивите на решението, които в цялост няма да анализирам като само ще отбележа, че не навсякъде издържат критичен анализ, струва ми се важно да отбележа следното.
Разрешеният въпрос е частен случай и резултат от напрежението, което възниква при зададената с Конституцията структура на функционалния (върху упражняването на правомощията му) надзор над прокурора. Проблемът е най-видим при съпоставянето на чл. 126, ал. 2 и чл. 117 , ал. 2 от Конституцията, но обхватът му е по-широк. Причина за него е конституционното съчетаване на еднолично централизирана прокуратура с вътрешноинституционален контрол от затворен тип.
1. Според чл. 126, ал. 2 от Конституцията, главният прокурор осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори. Конституционното понятие за дейност включва всички правни действия на всички прокурори. Те могат да са извършени както с действие (комисивни), така и с бездействие (омисивни), защото нормата не изключва нито един от двата вида. Надзорът е вътрешен за системата на прокуратурата, възходящо йерархичен и централизиран. По тази причина той не обхваща самия главен прокурор.
Тази система наподобява вътрешноинституционалния контрол, типичен за изпълнителната власт (вж. напр. чл. 107 от Конституцията) но без неговия съществен завършек и коректив - там контролът в последна сметка е външен за системата, защото се осъществява от съда (чл. 120 от Конституцията). Сам по себе си вътрешноинституционалният контрол не е независим.
Настоящото решение снема функционалния надзор на главния прокурор над прокурора, който го разследва, за времето, през което го разследва.
2. Съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията, съдебната власт, в която е включена и прокуратурата, е независима. При осъществяване на своите функции прокурорите се подчиняват само на закона. Връзката е двустранна - подчинеността им само на закона се гарантира чрез тяхната независимост, която пък означава неподчинеността им...