Искането, по повод на което е образувано к. д. № 11 от 2005 г., е за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 132г, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията, т. е. искането е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията (К). Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) с решението си съдът следва да се произнесе само по направеното искане, което той извърши с единодушно приетия диспозитив на решението си. Ненужно и неправилно в мотивите са включени съображения за съответствие на оспорената законова разпоредба с чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), тъй като в случая няма предявено искане по чл. 149, ал. 1, т. 4 К. Касае се за две различни самостоятелни правомощия на Конституционния съд (КС), предвидени изрично като такива в чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от основния закон. При обсъждане противоконституционността на законова разпоредба могат да се ползват само основания за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 1, второ изречение ЗКС).Неуместно е да се сочат съображения от международен акт, в подкрепа на Конституцията. Тя е върховен закон в нашата страна и поради това, а не поради други причини, законите не могат да й противоречат (чл. 5, ал. 1 К).Обстоятелството, че в писмените си становища повечето заинтересувани страни са се позовали на искането на чл. 8 ЕКЗПЧОС, не променя нещата. Съдът е обвързан с искането (чл. 22, ал. 1 ЗКС), а не със становищата на конституираните като заинтересувани страни по делото. В случая, мнозинството от тях са извън субектите по чл. 150 К, по чиято инициатива действа КС. С решението си той дава отговор на искането, не на становищата на заинтересуваните институции.При постановяване на решението си КС е длъжен и може да се ръководи от действащите в момента...