Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция „Социално подпомагане – [район]“ [населено място] срещу решение № 553 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10497/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 54-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението.

Ответницата - Б. С. Б. от [населено място], чрез адвокат П. - САК, в отговор от 28.02.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил заповед № 2206-РД01-0144 от 16.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане – [район]“ [населено място], и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания.

Настоящият тричленен състав на Върховия административен съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива.

Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, по следните съображения:

Със оспорената заповед № 2206-РД01-0144 от 16.08.2017 г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане – [район]“ [населено място] е наредил Б. С. Б. от [населено място] да възстанови сумата 4650 лв., ведно със законната лихва, на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПД. Прието е, че тази сума, представляваща месечна помощ за отглеждане на...