Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Н., чрез пълномощника й адв. Д. К., против Решение № 138 от 01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2027/2016 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират доводите на касатора за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Кметът на О. В, в писмено становище, възразява срещу основателността на касационната жалба.

Заинтересованите страни – М. К. С., лично и И. Г. Т., чрез пълномощника си Д. Т. И., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна - С. Й. Г. поддържа касационната жалба, депозирана от Г. В. Г., която е оставена без разглеждане, поради оттеглянето й от подателя с влязло в сила Определение № 6081 от 16.05.2017 г., постановено по настоящото адм. дело № 4638/2017 г. по описа на ВАС, ІІІ отд.

Заинтересованите страни - Г. Т. Н., М. А. Н., Е. И. Г. и Д. И. П. не изразяват становище, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Варна е отказът на кмета на община В., обективиран в писмо рег. № АУ051066ВН_012ВН от 09.06.2016 г., да удовлетвори заявеното от С. Т. Н. искане за извършване на разпоредителна сделка – придобиване право на собственост върху терен – частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор [номер] и площ 225 кв. м, находящ се в [населено място], [улица] по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС вр. чл. 32 НРПУРОИ.

Въз основа на установените по делото факти, след анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и възраженията на страните съдът е стигнал до правния извод за неоснователност на оспорването и е отхвърлил жалбата на г-жа Н.. За да постанови този резултат е приел, че отказът е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Не е спорно, че С. Т. е подала заявление с вх. № АУ051066ВН от 30.04.2013 г. до община В. с искане, да бъде открита процедура по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС с цел да придобие право на собственост, чрез възмездна правна сделка, върху общински недвижим имот – ПИ с идентификатор [номер], с адрес [населено място], [улица]. Към заявлението е приложила нот. акт № [номер]; Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата изх. № [номер] от 01.01.1967 г. на ГНС – [населено място]; Удостоверение за наследници.

Не е спорно също, че за ПИ с идентификатор [номер], с административен адрес [населено място], [улица], с обща площ от 225 кв. м, при граници поземлени имоти с идентификатори [номер], [номер]; [номер] и [номер], е съставен акт за частна общинска собственост № [номер]/22.06.2015 г., въз основа на по-рано съставени такива - № [номер] от 16.11.1964 г. (л. 233, т. 2), № [номер] от 15.03.2004 г. (л. 213, т. 2) и № [номер] от 12.04.1965 г. (л. 216).

Не се оспорва отбелязването в АЧОбС № [номер]/22.06.2015 г., че съгласно удостоверения от 28.12.1966 г. и от 01.01.1967 г. е признато право на строеж върху имота на Г. И. Н. и на Т. Г. Н. от по 1/2 ид. част от дв. 35, кв. 871, 26 п. р. на [населено място] по Закон за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (обн. ДВ, бр. 90/09.11.1956 г.). Съгласно чл. 1 от този закон: "Признава се право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако: а/ до 1 септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж; б/ продължават да ги владеят; в/ не притежават друго жилище в местожителството си.", а съгласно ал. 3 на текста "Срадите и постройките върху местата се считат собственост на лицата, на които се признава право на строеж." Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката. Не е доказано обаче, от нито едно от представените в делото писмени доказателства, какви сгради са се намирали в имота към датата на издаване на удостоверенията изх. № [номер] от 28.12.1966 г. и № [номер] от 01.01.1967 г., за да се направи сравнение с приложените по делото актуални скици, от които е видно, че в имот с идентификатор [номер], находящ се на административен адрес [улица] са налице пет броя сгради, от една страна. От друга страна, това обстоятелство е ирелевантно защото въз основа на правото на строеж нито възниква право на собственост върху земята, върху която е изградена постройката, нито последната се узаконява. Наличието на право на собственост или на каквото и да е друго вещно право не може да узакони, да санира, една незаконно изградена постройка. За узаконяването на сградата касаторката е следвало да изпълни предвидената в § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (ДВ, бр. 79 от 1998 г., попр., бр. 89 от 1998 г.) процедура.

За да се удовлетвори претенцията на касаторката да й бъде продадена земя – частна общинска собственост по преференциалния ред на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, тя следва да докаже по безспорен и категоричен начин: 1. Че е собственик 2. На законно построена върху терена сграда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави молбата неоснователна. Законно построена би била сграда, за която са налице всички издадени по съответния ред строителни книжа. В случая такива не са били представени. След като не са налице строителни книжа, не може да се приеме и за законно построена сградата. В този случай парцелът - частна общинска собственост, върху който е изградена постройката не може да бъде продаван по привилeгирования ред, предвиден в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Този правен извод не се променя от факта, че сградите в процесния ПИ [номер] са били отчуждени по силата на Заповед № 3853 от 01.12.1989 г., издадена от председателя на ИК на Варненски ОбНС (л. 234, т. 2), и на собствениците Т. Г. Н. и Р. П. Н. е определено обезщетение с друг недвижим имот. Както този документ, така и оценителния протокол от 25.08.1989 г., на който се позовава г-жа С. Н., не доказват законност на сградите по смисъла на чл. 35, ал. 3 ЗОбС. Законно построена по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС би била сграда, за която са налице всички издадени по съответния ред строителни книжа или за която е налице документ за узаконяване.

Затова изводът на съда, че не са изпълнени комулативно изискуемите предпоставки на закона е обоснован и законосъобразен. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на г-жа С. Н., че е в нейна тежест да докаже, че притежава документ за собственост върху законно изградена/и сграда/и в имота, т. е. наличието на съответни строителни книжа, но тя не се е справила с доказателствената тежест.

При така изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт – законосъобразен.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 от 01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2027/2016 г. от Административен съд Варна. Решението е окончателно.