Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Местни данъци и такси” при О. Д, подадена чрез пълномощник – адвокат М. Ч. против Решение № 63/26.03.2018 г., постановено по административно дело № 383/2016 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С оспореното решение е обявен за нищожен Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ009/24.11.2016 г. на старши инспектор Ц. А. в отдел „МДТ” при О. Д, с който в тежест на [фирма], е установено задължение за такса сектор автогара за периода 15.06.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 1 432, 80 лева главница.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи за това, че с процесният акт били установени неплатени задължения за такса преминаване и престой на А. Д, която е публична общинска собственост, поради което била приложима разпоредбата на чл. 9б ЗМДТ, съгласно която установяването на местни такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. По изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение, ведно с последиците от това.

Касационната жалба се поддържа от Г. Г. – Началник отдел „МДТ” при О. Д и от адвокат Ч., които молят да бъде уважена по съдържащите се в нея доводи.

За ответника по касационната жалба – [фирма] се явява адвокат Д., който оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд...