Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение по адм. д. № 5374 от 11.09.2016 г. по адм. д. № 10511/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против заповед № 693/02.08.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ) - място за настаняване /хотел [наименование]/, находящо се в к. к. [населено място].
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че решението е немотивирано, не са обсъдени събраните доказателства и доводите на жалбоподателя, вкл. писмо вх.№ Т-81-00-244/20.09.2016 г. на Главна дирекция "Туристическа политика" при Министерството на туризма, в което е посочено, че на 22.08.2016 г. с вx. № Т-81-00-244 в Министерство на туризма са заведени заявления за категоризиране на [наименование] и прилежащите заведения за хранене и развлечения лоби бар [наименование] и ресторант [наименование], подадени от [фирма]. С решение на експертната комисия по категоризация и сертификация на туристическите обекти (ЕККСТО), отразено в Протокол № РК-06-09/16.09.2016 г. е определена експертна работна група (ЕРГ) за проверка на място в обектите и при насрочването й [фирма] ще бъде уведомено. Сочи, че с писмото се удостоверява, че лицето, извършващо дейност в хотел [наименование] и прилежащите заведения за хранене и развлечения лоби бар [наименование] и ресторант [наименование] е предприело необходимите действия.
Съдът не разгледал доводите, че в заповедта липсва обстоятелствена част, която да съдържа констатации и описание на нарушението, към заповедта не е приложено извлечение от цитирания протокол № 16/29.06.2016 г. на КЗП и по - конкретно съдържанието на текста на т. 38 от протокола. Според жалбоподателя неправилно е прието, че обектът не отговаря на необходимите санитарно - хигиенни изисквания, което би могло да създаде опасност за живота и здравето на потребителите, предвид обстоятелството, че досежно наличието на необходимите санитарно - хигиенни изисквания следва да бъдат обсъдени притежаваните сертификати и лицензи за извършване на такъв вид дейности, издадени от съответните контролни органи - РИОКОЗ, Агенция по безопасност на храните и др. Ответната страна е представила писмен отговор.
Правилно съдът е приел, че търговецът няма право да осъществява туристическа дейност, без необходимите разрешения за това, липсва временно или постоянно разрешение за категоризация. В касационната жалба търговецът не твърди да има издадено удостоверение от категоризиращия орган и към настоящия момент, както е нямал и към момента на издаване на запведта № 693/02.08.2016 г. Търговецът не би могъл да осъществява туристическа дейност на основание на това, че е подал или ще подаде заявление за категоризация, няма налично или временно постоянно удостоверение за категоризация, наличието на удостоверение с изтекъл срок на валидност не би могло да е основание за осъществяване на туристическа дейност. КЗП е наложила времено затваряне на туристическия обект и при представяне на надлежно доказателство за категоризация на обекта пред КЗП, дори и временно удостоверение, заповедта би била отменена от администратнивиня орган и не би се стигнало до съдебно производство. Цитираното в касационната жалба писмо, в което се посочва, че дружеството е предприело определени действия не дава право на търговеца да осъществява туристическа дейност, без да е получил разрешение за това, чрез издаване на задължителното удостоверение, което се изисква по закон. Правилно съдът е приел, че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка "временно затваряне натуристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. Безспорно е установено, че жалбоподателят предоставя и е предоставял туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, не е притежавал удостоверение за категоризация на обекта хотел [наименование] или временно удостоверение за открита административна процедура по категоризиране на обекта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 4.10.2017 г., при връчено съобщение за решението на 21.09.2017 г. Разгледана по същество е основателна.
За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че видно от констативен протокол /КП/ № К-0208969/06.03.2016 г., служител на ответника – ст. инспектор в РД-Пловдив, и в присъствието на управителя на обекта е извършил проверка на хотел [наименование], к. к. [населено място]. На място, проверяващите органи установили, че на видно за потребителите място е поставено удостоверение № [номер] от 07.05.2014 г. за хотел [наименование], [община], к. к. [населено място], с капацитет 96 стаи и лице, извършващо дейност в обекта [фирма], като удостоверението е с изтекъл срок до 26.05.2015 г. Проверката установила, че търговецът е подал заявление за прекатегоризиране преди изтичане срока на посоченото удостоверение. На 10.02.2016 г. е подадено повторно заявление за прекатегоризация с вх.№ Т-26-Е-63. В хотела били разположени и ресторант [наименование] и лоби-бар, с отделни удостоверения за категоризация, съответно - № [номер] и № [номер], с дата на издаване 26.05.2014 г. и валидни до 10.03.2016 г.
Видно от предоставеното по делото заявление с вх. № Т-26-Е-63/19.05.2015 г., с него е поискана промяна на вписани обстоятелства в Национален туристически регистър, а именно – промяна на лицето, извършващо дейност в хотел [наименование] к. к. [населено място] и промяна на собственика на обекта. Когато се променят както собственика на обекта, така и лицето, извършващо дейност, следва да се извърши нова категоризация на туристически обект. Ново заявление вх. №Т-26-Е-63/10.02.2016 г. за промяна и вписване на ново обстоятелство, е подадено от жалбоподателя [фирма] до ЕККСТО след определения от законодателя срок (чл. 130, ал. 3 ЗТ), но е разгледано от административния орган. Съгласно взетото решение, предвид смяната както на собственика на обекта, така и на лицето, извършващо дейност в хотела, [фирма] следва да кандидатства по общия ред на чл. 129, ал. 1 от ЗТ, като подаде заявление за категоризиране. Направен е извод, че до извършване на проверката от страна на длъжностните лица от КЗП – 06.03.2016 г., жалбоподателят не е предоставил данни по делото за подадени заявления за категоризиране на обекта, в изпълнение на препоръките дадени от ЕККСТО и предвид липсата на категоризация е приет за законосъобразен извода на административния орган, че жалбоподателят е предоставял туристически услуги в некатегоризиран обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) и следователно е налице основание за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно.
С оспорената пред съда заповед № 693/02.08.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите на дружеството-касатор [фирма] е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) - място за настаняване хотел [наименование], к. к.[населено място], [община]. Оспореният акт е издаден от компетентния по чл. 177, ал. 2, т. 1, б.“в“ от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), съгласно която разпоредба председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилага принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136. Заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК като издадена в писмена форма, съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона и е законосъобразна. С оглед събраните по делото доказателства, са установени фактическите основания за издаване на оспорената заповед – предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), а именно – в хотел [наименование], к. к.[населено място], [община]. Нарушена е разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗТ, съгласно която хотелиерство или ресторантьорство на територията на Р. Б се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, както и нормата по чл. 114, т. 1 от ЗТ, съобразно която лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Мярката е временна до отстраняване на нарушението. Доводите в касационната жалба са неоснователни.
Административният акт е мотивиран, административният орган се е позовал на констатациите в констативен протокол № К-0208969/06.03.2016 г.
Противно на твърденията в касационната жалба по преписката е представено извлечение от протокол № 16 от 29 юни 2016 г., т. 38, намиращо се на стр. 46 от делото, по който е обсъден доклад относно предложение за налагане на принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект място на настаняване - хотел "[наименование]" и е прието решението на КЗП. В протокола е посочено, че дружеството предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма представен актуално удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Удостоверение № [номер] за категория „три звезди”, вид и наименование на обекта „[наименование]”, капацитет 96 стаи, с дата на издаване: 07.05.2014 г., е било валидно до: 26.05.2015 г. за друго лице, извършващо дейност в обекта: [фирма]. На 18.05.2016 г. с писмо вх. № Ц-02-452 е предоставена актуална информация от Министерство на туризма за категоризацията на туристическия обект, а именно: заявените промени в обстоятелствата не са отразени в Националния туристически регистър поради нередовности в представените документи; на заседание на Експертната комисия по категоризиране и сертифициране на туристическите обекти /ЕККСТО/ е взето решение лицето да кандидатства по общия ред на чл. 129, ал. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), като подаде заявление за категоризиране и изискуемите документи. Представен и доклада на гл. директор на Гл. дирекция "Контрол на пазара" изх. № 438 /15.06.2016 г. до КЗП в който са изложени посочените обстоятелства.
Писмото вх.№ Т-81-00-244/20.09.2016 г. на Главна дирекция "Туристическа политика" при Министерството на туризма, което жалбоподателя сочи в касационната жалба като доказателство, че е подал заявление за категоризация на обекта, е с дата след издаването на оспорената пред съда заповед и от данните в него е видно, че заявление за категоризация с вx. № Т-81-00-244 от 22.08.2016 г. е подадено след издаване на административния акт заповед № 693/02.08.2016 г. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Няма твърдения от страна на жалбоподателя, че към момента на проверката и към датата на издаване на заповедта е имало издадено удостоверение за категоризация. Не се твърди и последствие да е издадено удостоверение.
Независимо от притежаваните сертификати и лицензии, издадени от съответните контролни органи - РИОКОЗ, Агенция по безопасност на храните и др., следва да е налице удостоверение за категоризация. Неоснователни са доводите, че поради наличие на други сертификати и лиценции, следва да се приеме, че обектът отговаря на необходимите санитарно - хигиенни изисквания, тъй като не е позволено да се извършва туристическа дейност в некатегоризиран обект. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което с следва да се остави в сила.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение по адм. д. № 5374 от 11.09.2016 г. по адм. д. № 10511/2016 г. на Административен съд София - град.
О. [] да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.