Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово, срещу Решение № 15 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 190 по описа на Административен съд – Габрово за 2016 г., в частта, с която е отхвърлен подадения протест срещу чл. 21, ал. 4 от Наредба за организация, осъществяване и контрол на рекламната дейност и разполагане на информационно указателни табели и обяви на територията на Община – Трявна (Наредба/та).
В касационния протест се твърди, че направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Наредбата е необосновано. Според изразеното в жалбата становище, направеният извод, че плащането на депозита не било обезпечителна мярка, не кореспондира с второто изречение на разпоредбата, който регламентира при настъпването на какви юридически факти той се усвоява от Общинската администрация. Посочените в решението примери, основани на разпоредби от Изборния кодекс и ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) били неотносими, доколкото се касае за законова уредба и предвид тяхната цел. Предлага се уважаване на касационния протест, отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на сторените от прокуратурата разноски.
В съдебното заседание пред настоящия съд подателят на касационния протест не се представлява.
Ответникът – Общински съвет – Трявна не представя писмен отговор на касационния протест и не изразява становище по него. В съдебното заседание не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест поради допуснато нарушение на материалния закон. Неправилно, според изразеното становище, първоинстанционният съд е приел, че оспорената разпоредба на чл. 21, ал. 4 от Наредбата не противоречи на чл. 279 АПК и регламентираното заплащане на депозит не е обезпечителна мярка.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
С Решение № 15 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 190 по описа на Административен съд – Габрово за 2016 г., в обжалваната част е отхвърлен подадения протест срещу чл. 21, ал. 4 от Наредбата. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че нормата предвижда задължения за ползвателя при сключване на договор да заплати депозит в размер от една месечна до една годишна такса, който би се усвоил от Общината, ако след изтичане на срока на договора или прекратяване на същия, ползвателят не демонтира рекламните елементи или има неиздължени суми по договора, а при изрядност на ползвателя, депозитът се възстановява. Предвид това и доколкото текстът на чл. 279 АПК предвижда възможността за налагане на обезпечителни мерки в изпълнителното производство по АПК, съдът е приел, че с нормата на чл. 21, ал. 4 от Н. О съвет е предвидил възможността ползвателят да внесе своего рода гаранция за добро изпълнение на сключения между него и О. Т договор. Позовал се е на обичайна практика при сключване на договори за строителство и при наемните договори. Наред с това е съобразил нормативно предвидените в Изборния кодекс и в ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) гаранции за добро изпълнение. По тези съображения е направил извод за неоснователност на протеста в тази част. По съображения за частичната основателност на протеста, съдът е приел, че разноските следва да останат за страните така, както са сторени.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените от подателя на касационния протест оплаквания за постановяване на решението в обжалваната част при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените от съда съображения, с които е обоснована законосъобразността на текста от Наредбата, предмет на контрол, се споделят от настоящия състав. Оспорената пред първоинстанционния съд разпоредба на чл. 21, ал. 4 от Наредбата касае съдържанието на договора за ползване на общински площи за разполагане на рекламни елементи, а не въвежда плащането на депозит като условие за издаване на разрешение по чл. 20, ал. 1 от същата Наредба за поставяне на рекламни елементи, което да не е предвидено в специалния закон. В този смисъл разпоредбата не касае условията за получаване на това разрешение в противоречие със законова уредба, а регламентира част от съдържанието на бъдещия договор, който се явява завършващ елемент на сложния фактически състав по предоставяне ползването на общински площи за разполагане на рекламни елементи.
По изложените съображения, решението в обжалваната част се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 190 по описа на Административен съд – Габрово за 2016 г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен подаденият протест срещу чл. 21, ал. 4 от Наредба за организация, осъществяване и контрол на рекламната дейност и разполагане на информационно указателни табели и обяви на територията на Община – Трявна. Решението не подлежи на обжалване.