Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. И., подадена чрез пълномощника му адв. С. И., срещу Решение № 506 от 21.03.2017 г. постановено по адм. дело № 1861/2016 г. от Административен съд - Бургас. В жалбата се излагат основно съображения, че обжалваното решение в частта относно наложената ПАМ е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Липсват изложени доводи за обжалване и в частта относно предявения иск по ЗОДОВ. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че съгласно чл. 171 т. 5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата, компетентните органи имат право във всички случаи да преместват без знанието на собственика паркирано ППС, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Твърди се, че съдът не се е съобразил с факта, че в конкретния случай извършеното нарушение е по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за което не се предвижда прилагане на принудителна мярка. Моли да се отмени решението, а спорът – да се реши по същество. Претендира разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – община Б., не се представлява и не взема становище.

Ответната страна - С. Н., в качеството и на специалист отдел „УКОРС“ към О. Б, също не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С оспореното в настоящото производство решение, съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата...