Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ)/ЗОДОВ/.
Образувано по касационна жалба на М. С. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" ОЗ [населено място], против решение № 969/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10422/2015 г. на Административен съд – София град. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като бъде задължен ответника да предостави поисканата административна услуга.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, като по същество потвърждава изложеното в жалбата.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/, в представен по делото писмен отговор - становище, чрез процесуалния си представител, юрк. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Редовно призован за съдебно заседание касационният ответник не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като излага доводи, че съдебното решение е необосновано и немотивирано и следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на М. С. С. срещу отказа на главния директор на ГДИН да му предостави заверено копие от отговор на жалба №ж-404 от 21.07.2015 г., представляващи информация по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. За да постанови този резултат е приел за установено, че със заявление от 15.09.2015 г. до главния директор на ГДИН, М. С. е направил искане да му бъде предоставено заверено копие на писмо на гл. директор на ГДИН с рег. № 8144/07.08.2015 г., представляващо отговор по жалба на С. с №ж-404/21.07.2015 г. и адресирано до началника на затвора [населено място]. Съдът е установил, че С. е бил уведомен за получения отговор с цитираното по - горе писмо срещу подпис на 17.08.2015 г. Установено е също, че с отговор с рег. № 9981/29.09.2015 г. гл. директор на ГДИН е посочил, че на С. не може да бъде предоставено копие от исканото писмо, доколкото съгласно чл. 78 от ППЗИНЗС, отговорите на молбите и жалбите, съдържащи се в писмо до затвора се съобщават на лишения от свобода срещу подпис. П. така установеното съдът е приел, че процесното писмо попада в хипотезата на чл. 78 от ППЗИНЗС, доколкото отговора на главния директор на ГДИН по жалбата на С. е адресиран до началника на затвора [населено място], поради което е направил извод, че правилно съдържанието му е съобщено на С. срещу подпис. С. е посочил също в мотивите си, че направения от органа отказ не противоречи на Конституцията и нормите на ЕКЗПЧ и на ЗИНЗС, поради което не е нарушено правото на жалбоподателя на информация. С тези мотиви на решаващия съд предявената от С. жалба е била отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Решението е правилно. Не са налице твърдените от касатора основания за неговата отмяна.Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Правилно съдът е приел, че по отношение на отговора на жалба с №ж-404/21.07.2015 г., който е обективиран в писмо с рег.№ 8144/07.08.2015 г. на гл. директор на ГДИН и адресиран до началника на затвора [населено място] е приложима нормата на чл. 78 от ППЗИНЗС. Съгласно чл. 78 от ППЗИНЗС, отговорите на молбите и жалбите адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора или поправителния дом им се съобщават срещу подпис. В процесния случай е безспорно, че писмо с рег. № 8144/07.08.2015 г. е адресирано до началника на затвора [населено място] и е съобщено на касатора на 17.08.2015 г. по реда и условията на чл. 78 от ППЗИНЗС – срещу подпис. С това касационният ответник по делото е извършил дължимото по силата на закона действие. Обосновани са изводите на решаващия съд, че отказа на гл. директор на ГДИН обективиран в отговор с рег. № 9981/29.09.2015 г. не противоречи както на нормите на ЕКЗПЧ, така и на Конституцията на Р. Б и ЗИНЗС. Правилен се явява направеният от съда извод, че доколкото нормата на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС не определя начина за получаване на информация, същата е доразвита в разпоредбата на чл. 78 от ППЗИНЗС. Правилно съдът в мотивите си е посочил, че при запознаването си с писмото С. е могъл да си води бележки по съдържанието на писмото и не препятства неговото право да се запознае в пълен обем с информацията в него. В този смисъл релевираните от С. доводи в касационната жалба за нарушено право на достъп до информация са неоснователни.
При така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.
При служебната проверка, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 969 от 20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10422/2015 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.