Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ] със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу решение № 2084 от 27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2394/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и прогласяване на нищожността на оспорения административен акт.

Ответникът – Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място], в отговор от 21.12.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], в отговор от 29.12.2017 г. и в открито съдебно заседание, развива съображения за неоснователост на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Пловдив е отхвърлил искането на [ЮЛ] със седалище и адрес на управление в [населено място] за обявяване на нищожността на Решение № 1-ІІ от 13.07.2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място].

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено от компетентен състав, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с допустима жалба.

Изводите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка...