Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Т., от [населено място], [улица], № [номер], чрез процесуален представител - адв. Д. от АК - Пловдив, против решение № 324 от 15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3136/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 17-1030-001811/24.09.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" ("ПП") към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест месеца".
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - началник група в сектор "ПП" към ОДМВР - Пловдив, не ангажира становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на П. Б. Т. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-1030-001811/24.09.2017 г. на началник група в сектор "ПП" към ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, ал. 2а ЗДвП е приложена ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС", решаващият съд е приел за осъществени описаните в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) с. Д, № 146710/24.09.2017 г. релевантни за спора факти, а именно: че на 24.09.2017 г. около 13, 00 часа, в [община], на път първи клас № І-8-238 км., посока [населено място], жалбоподателят е управлявал л. а. "Хонда прелюд", с рег. [рег. номер на МПС], лична собственост, като след извършена проверка с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 STK, с фабричен номер ARSF-0028, проба № 054, е констатирана употреба на наркотично вещество - амфетамин. На водача са връчени талони за медицинско изследване за амфетамин и за алкохол, като няма данни лицето да се е явило в указаното медицинско заведение за даване на проби. При тези данни, като е приел за обективирана предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП, решаващият съд е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, предл. 3-то ЗДвП (в относимата редакция на разпоредбата, ДВ, бр. 54/2017 г.) е управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В настоящия казус пред АС – Пловдив е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на наркотично вещество - амфетамин. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на съда са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие на наркотик, което се установява от съставените официални документи. Водачът не се е явил в указания срок и в изрично посоченото лечебно заведение и по този начин се е лишил от възможността да опровергае показателите от изследването с техническо средство. Съдът подробно е анализирал доказателствения материал по делото, като е посочил, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 171, т. 2а ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Действително, в диспозитива на акта е цитирана разпоредбата на чл. 171, т. 2а, като не е изрично записано, че е от ЗДвП, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на ПАМ. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН с. Д, № 146710/24.09.2017 г., в който надлежно са изписани нарушените законови разпоредби, а основанието е посочено изрично и в титулната й част. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка наличието на изискуемите се предпоставки за прилагане на ПАМ и законоустановената форма на акта, не се оправдава от фактическа страна.
В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324 от 15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3136/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.