Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Р. С., гражданин на Иран, чрез адв. Д. Р., САК, против решение № 5547/03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8210/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалнния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. Р. С., се явява лично и адв. Г., която поддържа касационната жалба, отправила е искане за спиране на настоящото производство във връзка с дело №С-56/2017, което е образувано по преюдициално запотиване от АССГ. Съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството по адм. д. №13309/2017 г. по описа на Върховния административен съд до решение по дело №С-56/2017 г. на СЕС. Същата представя доказателства, а по същество моли да бъде отменено обжалваното решение на основания, посочени в касационната жалба.

Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от ст. юриск. Г. М., която оспорва жалбата, а по същество твърди, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че е правилен извода на съда, че фактът, че жалбоподателя е общувал с християни не доказва, че спрямо него е било осъществено преследване по смисъла на ЗУБ. На следващо място е изложила, че извода на съда е правилен относно доказателствената стойност на свидетелството за водно кръщене, което е представено в хода на първоинстанционното съдебно производство. Сочи се че причините, поради които жалбоподателя е напуснал родината си имат икономически характер с оглед направените от него твърдения по административното производство пред ДАБ, че неговата крайна цел е Германия. Твърди, че съдът правилно е установил, че не са налице предпоставките за...