Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма], представлявано от управителя Я. Й. Я., за отмяна на влязлото в сила решение № 9181 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4666/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 520 от 29.01.2016 г. по адм. дело № 7244/2015 г. на Административен съд София – град. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК.

Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация” (ИА „АА”), чрез юрк.. Л като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно.

С решение № 520 от 29.01.2016 г. по адм. дело № 7244/2015 г. на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед № РД - 01 - 293 от 25.06.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „АА”, с която са прекратени правата, произтичащи от Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10005, издадено на 05.01.2010 г. на дружеството, то е заличено от регистъра на търговците, извършващи таксиметров превоз на пътници и е отнето същото удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 9181 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4666/2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК допуска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли...