Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Р., в лично качество и в качеството й на управител на фирма [фирма], [населено място], срещу Решение № 457 от 03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 673/2015 г. от Административен съд В. Т с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски.

В писмен отговор ответната страна – Регионална дирекция по горите [населено място], представлявана от директора инж. Н. Н., чрез пълномощника си юрк. Св. Иванова възразява срещу основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС [населено място] е Заповед № 164/15.09.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - [населено място], с която е спряна сечта по Позволително за сеч № 0234820/19.04.2015 г. в имот № 252014, попадащ в отдел 276, подотдел уІ, землище М., общ. С. – частна горска територия. За да отхвърли оспорването на [фирма], [населено място] съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Търговското дружество притежава Позволително за гола сеч № 0234820 от 19.04.2015 г., издадено на осн. чл. 108 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ) и Заповед № 459-ПУ/19.06.2014 г. на Директора на РДГ – [населено място] за утвърждаване на горско-стопански план (ГСП) за имот с № 252014. Позволителното е със срок на провеждане на сечта от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г., като...