Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.).

Образувано е по касационна жалба на министъра на труда и социалната политика против решение № 3718 от 28.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1938/2015 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 51 от 03.02.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) по преписка № 240 за 2013 г., с което е установено, че посредством бездействие, изразяващо се в неприлагането на позитивни мерки, които да водят до изравняването на възможностите за участие в обществения живот по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗЗДискр. на биологичните родители на деца с увреждания и на децата с увреждания, отглеждани от своите биологични родители, министърът на труда и социалната политика е извършил нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. и е установено, че спрямо М. П. А. и нейното дете Г. П. М. е осъществена множествена дискриминация по признаците „лично положение“ и „увреждане“ по смисъла на чл. 2, пар. 1 и чл. 26 от МПГПП (МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ ЗА ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА), чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права и чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Касаторът твърди, че е налице материална незаконосъобразност на съдебния акт и иска отмяната му.

Ответниците КЗД и М. П. А. възразяват срещу основателността на депозираната жалба и поддържат становище първоинстанционното съдебно решение да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита процесната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу обжалваем,...