Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), чрез процесуалния му представител юрисконсулта С. П, срещу решение № 1605 от 9.03.2016 г., по адм. д. № 11865/2015 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отменил мълчаливия отказ на Комисията да се произнесе по жалбата на Н. С. Ц. с вх. № Е-11ИН-00-360 от 20.08.2015 г. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне с решение при спазване на реда предвиден в чл. 147 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в изложението само „Наредба № 3“ и е осъдил КЕВР да заплати на Н. Ц. направените от нея разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е недопустимо и неправилно. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че Комисията разглеждала жалби на лицензианти срещу лицензианти по реда на чл. 22, ал. 1 ЗЕ. В изложението се прави позоваване на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Отделно от това се твърди, че след като КЕВР дължи произнасяне по жалбата, непроизнасянето й в срок не формирало мълчалив отказ и се прави позоваване на съдебен акт, постановен от петчленен състав на Върховния административен съд. По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени като недопустимо, касационната инстанция да реши спора по същество, като жалбата на Ц. бъде оставена без разглеждане и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, касационната жалба да не се уважава. Претендира присъждане на направените разноски.

Заинтересованата страна [фирма] не...