Производство по реда на чл. 208-228 от АПК

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №601 от 02.02.2016 г. по адм. д.№8053/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за отказ от сключване на допълнително споразумение №15-19/23.07.2015 г. на директора на Столична здравно-осигурителна каса.

В жалбата са наведени доводи срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична здравноосигурителна каса не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че решението следва да се остави в сила, поради липса на касационните основания по чл. 209 АПК.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

[фирма] е изпълнител на болнична помощ през 2015 г. по смисъла на чл. 59б от Зкона за здравното осигурявае и на чл. 165 от Националния рамков договор. Подадено е заявление вх.№22-4837-27/23.06.2015 г. от [фирма] за сключване на допълнително споразумение към договор №22-4837/26.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като е приложен трудов договор от 02.06.2015 г. между лечебното заведение и д-р К. В. И. със специлност лекар-педиатър и се иска изменение на договора със здравната каса. В Приложение №1 към него по отношение на определени клинични пътеки се иска да се добави и възможност за изпълнението им спрямо лица под 18 г. С процесната заповед №15-17/23.07.2015 г., директорът на СЗОК е отказал подписването на допълнително споразумение, на основание чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) – въведена с §20 на ЗИД на ЗЗО обн.ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г., в сила от 01.07.2015 г., с което се забранява да се...