Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Т. Д. Ч., заместен в процеса от наследниците си Й. П. Ч., З. Т. Ч. и Ж. Т. Ч.-Л., против решение № 1008/03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1516/2015 г. по описа на Административен съд-Варна и протоколно определение от с. з. на 25.09.2015 г. по чл. 135, ал. 2 АПК-"необжалваемо", с искане за отмяната им, като вместо това се постанови друго решение, с което да бъдат отменени заповед № 18-2657/03.04.2015 г. на Началника на СГКК-В. и решение № 330/1995г. на ПК-В., постановени в недопустимо несъответствие и противоречие с целта и философията на ЗСПЗЗ и константната съдебна практика на ВАС.

В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и представляват.

Ответната страна - Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-В., редовно призован, не изпраща процесуален представител, не е изразено становище по жалбата.

Ответниците - Й. Н. Б., Г. Й. Б., П. Й. С. и Н. Й. Б., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не са депозирали становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено от VІІІ-ми състав на АС-Варна, е отхвърлена, като неоснователна, жалбата срещу заповед № 18-2657/03.04.2015 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-В., с която, на основание § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на решение на Комисията по ал. 12, протокол № 189/26.11.2014г., т. 2, е одобрено изменението в КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., на Изп. директор на АГКК, изразяващо се в заличаване от КК на КРНИ на ПИ 10135.2517.835, с площ 600 кв. м., записан на Т. Д. Ч. и ПИ 10135.2517.4673, с площ 404 кв. м., записан на К. Г. Б. и създаване в КК на КРНИ на нов обект - ПИ 10135.2517.5074, с площ 1004 кв. м., собственост на наследниците на К. Г. Б., въз основа на решение № 330/07.11.1995г. на ПК-В..

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че жалбоподателят е бил вписан в регистъра към ПНИ като собственик на ПИ № 835, с площ от 600 кв. м., по отношение на които имот ПНИ е влязъл в сила и е инкорпориран в КККР, одобрени през 2008г. След окончателното приключване на спора за собственост по гр. дело № 5905/2005г. по описа на РС-Варна, (с решението по което Т. и Й. Чардаклиеви са осъдени да предадат на К. Б. владението върху имота, а възражението на жалбоподателя, че е ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост е било отхвърлено), е прието, че е приложима процедурата по §4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че цитираната разпоредба се явява специална по отношение на нормите на ЗКИР и е приложима само при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1-3 за изменение на ПНИ, а изменението на КККР в хипотезата на §4к, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането по реда на ал. 12. Затова и крайният извод на съда е, че исканото изменение на КККР на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от началника на СГКК, е законосъобразно.

Решението е правилно. Изложените в него мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, тъй като са изведени след последователна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, при коректно дефиниран предмет на спора и въз основа на установените по правилата на чл. 170 от АПК факти. Обосновано са отхвърлени твърденията на жалбоподателя за нарушения на императивните разпоредби на §§.4в, 4л и 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 18б и чл. 28, ал. 2 – 5 ППЗСПЗЗ. Правилно е прието, че процедурата по изменение на ПНИ е специална по отношение на нормите на ЗКИР, приложима само в определени хипотези /пар. 4к, ал. 8 т. 1-3 /, затова и след решения спор за собственост по чл. 108 ЗС и въз основа на взетото решение на комисията по §4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган е издал процесната заповед за изменение на КККР. Точна и обоснована е преценката, че производството по чл. 54 от ЗКИР, във връзка с § 4к, ал. 8 от ПЗР ЗСПЗЗ е проведено в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на процесуалните правила, затова и касационни основания за отмяна на решението не са налице. С основание съдът е посочил и, че административните органи и съдилища не разполагат с правомощия да разрешават спорове за собственост. Затова, като не е отговорил на всички оплаквания на жалбоподателя, съдът не е допуснал нарушение на закона и Конституцията.

Жалбоподателят е оспорил и протоколното определение от с. з. на 25.09.2015 г. по чл. 135, ал. 2 АПК, с което е оставена без разглеждане жалбата му, в частта й, с която е поискано прогласяването на нищожност на решение № 330/07.11.1995г. на ПК-В., като производството в тази част е прекратено и препис от жалбата с приложенията, е изпратена на РС-Варна, като е посочил, че определението не подлежи на обжалване. Районен съд - Варна е приел, че образуваното гр. дело № 12095/2015г. му е подсъдно (по силата на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ), и с разпореждане от 07.10.2015 г. определеният докладчик е дал указания на Ч., а с определение от 26.10.2015г. (влязло в сила на 08.01.2016г.), е оставил без разглеждане жалбата, след като подателят й не е бил страна в производството по издаването на акта и не е изпълнил дадените му указания.

В оспореното определение правилно е посочено, че е необжалваемо. Законодателят е предвидил специален ред за разрешаване на възникнали спорове за подсъдност, а определението с което РС-Варна се е произнесъл по възражението за неподведомственост е влязло в сила, затова касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Недопустимо е и искането в жалбата за отмяна/прогласяване на нищожност на решение № 330/1995г. на ПК-В. от настоящата инстанция, по изложените вече съображения.

С оглед това, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1008/03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1516/2015 г. по описа на Административен съд-Варна.

О. Б. Р. касационната жалба в частта й, с която е поискана отмяна на протоколно определение от с. з. на 25.09.2015 г. по чл. 135, ал. 2 АПК и на решение № 330/1995г. на ПК-В., като прекратява производството в тази част.

Решението, само в прекратителната му част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му.