Производството е по реда на чл. 237 връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма] – И. Д. Б. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 13012 от 02.12.2015г., постановено по адм. д. № 10771/2015г. по описа на Върховния административен съд, с което частично е отменено и съответно частично е оставено в сила решение № 1832 от 21.03. 2014г. на Административен съд-София-град, постановено по адм. д. 6718/2010г.. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, които не са му били известни при разглеждане на делото. Сочи, че представените писмени доказателства с искането, а именно: заповед № РД 01-6/04.01.2010г. и заповед № РД 01-6/5.01.2010г. с предмет поименно предоставяне на служители от ТД на НАП, [населено място] на правомощия по чл. 112, ал 2, т. 1 ДОПК, са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Моли да се уважи искането за отмяна.

Ответникът – Директорът на дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за допустимо, но неоснователно, като съображенията за това са следните:

С решение № 13012 от 02.12.2015г., постановено по адм. д. № 10771/2015г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 1832 от 21.03.2014 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. д. № 6718 от 2010 г., поправено с решение № 4570/29.06.2015 г. на същия съд по цитираното дело, в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Д. Б., действащ като [фирма] против Ревизионен акт №100900197/26.02.2010г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1172/09.08.2010...