Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 АПК.

Образувано е въз основа на искане на кмета на [община] за допълване на решение № 10326 от 5.10.2016 година по същото дело в частта му, в която съдът не се е произнесъл по жалбата му срещу решение № 288 от 11.05.2016 година по преписка № КЗК-154/2016 година на Комисия за защита на конкуренцията в частта за възложените разноски. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по частта от жалбата му, насочена срещу решението на КЗК за възлагане в тежест на възложителя направените разноски от жалбоподателя пред комисията в размер на 5800 лева.

Комисия за защита на конкуренцията не взема отношение по искането.

Ответната страна чрез прцесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Развива доводи, че ако КЗК е определела незаконосъобразен размер на дължимата от жалбоподателя държавна такса, то възложителят, на когото е възложено плащането й следва да претендира разликата от комисията.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Мотивира се, че диспозитивът на съдебното решение представлява произнасяне по цялото искане. Позовава се на ТР № 6/2013 година по т. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.

Искането за допълнане на решението е подадено от надлежна страна в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от [фирма] против решение № 165 от 18.03.2016 година на кмета на [община] за откриване на открита процедура с две обособени позиции. Спорът за законосъобразността на оспорения административен акт е решен по същество, като подадената жалба е приета за основателна. С решение № 288 от 11.05.2016 година по преписка № КЗК-154/2016 година КЗК е отменила решението на възложителя, като незаконосъобразно. В същото...