О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№375

София, 12.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 578/2017 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 268 от 21.11.2016 г. по в. т.д. № 186/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 2 от 06.01.2016 г. по т. д. № 109/2015 г. на Окръжен съд – Добрич за осъждане на дружеството да заплати на Л. С. М. сумата 30 225 щатски долара, равняващи се на 53 008.30 лв., представляващи дължимо възнаграждение по договор за управление от 15.07.2001 г., за периода от 06.04.2012 г. до 08.10.2014 г., ведно със законната лихва от 05.05.2015 г. и разноски по делото.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява се несъгласие със становището на съда по отношение на протокола от 15.07.2001 г., с твърдение, че дори и да счете за относим към [фирма], той съставлява само проект за месечното възнаграждение на ищеца, в качеството му на управител. Поради липсата на последващ договор, липсва и основание за исковата претенция. Според касатора въззивният съд не е преценил и данните, съдържащи се в приетата икономическа експертиза, според които за целия 14-годишен период, през който ищецът е бил управител на дружеството, не е начислявано възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. След като...