О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 261С. 09.06. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №4341/2016г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. М. и П. Д. М., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Н. С., срещу въззивно решение № 989/14.07.2016г. по гр. д. № 1195/2015г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от тях срещу [община] иск за предаване владението на 488 кв. м. от ПИ идентификатор 07598.305.447 по КК и КР на [населено място]. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси: допустимо ли е с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти да се определят необходимите площи по чл. 16 ЗУТ за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, които надвишават 25% от площта на имотите; допустимо ли е общината да стане собственик на имоти или части от имоти с влизане в сила на подробния устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ в случаите, когато тези части надвишават 25% от площта на имота.

Ответникът по касационната жалба [община], област В., оспорва касационната жалба в становище по чл. 287 ГПК.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

...