О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 642

гр.София, 09.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 768/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. П. и С. М. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4921 от 14.06.2016 г. по гр. д.№ 17934/ 2014 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 15494/ 2010 г. и по този начин жалбоподателките са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], 9 200 лв – обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със законната лихва от 31.03.2010 г.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателите повдигат следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) материалноправни въпроси: правото на обитаване съставлява ли право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС и противопоставимо ли е на собственика; дължи ли се обезщетение за ползване на недвижим имот, когато с влязло в сила решение е установено по отношение на собственика, че ползувателите имат правно основание да държат имота до настъпване на едно бъдещо събитие. Счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответната страна [фирма] оспорва жалбата с доводи по съществото на спора, без да...